Агар и Сара

„А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото тя бе родила на Авраам, се присмива; затова каза на Авраам: Изпъди тая слугиня и сина ѝ; защото синът на тая слугиня няма да наследи с моя син Исаак“ Бит.21:9,10

„А ние, братя, както Исаак, сме чада по обещание. Но както тогава естествено роденият гонеше (преследваше Нов превод на Библията) родения по Дух, така е и сега. Обаче, какво казва Писанието? – „Изпъди робинята и сина ѝ; защото синът на робинята няма да наследи заедно със сина на свободната“. Затова, братя, ние не сме чада на робинята, а на свободната.“   Гал.4:28. 31

Да бъдеш библейски герой, означава да имаш съдбата на човек, който става иносказание – т.е. пример със следствията от своето поведение, за живота на поколенията след теб.

Само си представете Сара…
От къде да е знаела тя, че живота ѝ ще се гледа под лупа, от поколенията през следващите 3500 години до сега – та и ние на края, да обсъждаме поведението ѝ. Сара не е подозирала, че когато е посъветвала мъжът си Авраам да има наследник от робинята Агар, ние ще се поучаваме от нейната грешка, за да не ставаме причина за раждане на чада (разбирай и дела) по плът, които и ще се присмиват, ще гонят и ще преследват на чадата по Дух.  

Макар и много пестеливо Библейския разказ споделя с нас предизвикателното поведение на слугинята Агар и синът и Исмаил към Сара и родения по Божието обещание Исак. Още щом Агар забременяла е започнала да „презира“ онази, която е била нейна господарка и благодетелка. Години по-късно синът проявил същото поведение към Исак. Апостол Павел казва, че Исмаил родения по плът „гонеше (преследваше Нов превод на Библията) родения по Дух.“

Виж ти, какви са следствията от неправилните съвети по плът!

По това време Исмаил е бил вече мъж за женене, според тогавашните представи, а брат му Исак 5-6 годишно хлапе. Исмаил е искал да „вземе“ страхът на Исак докато е малък и да го използва, когато Авраам умре за да узурпира Аврамовото наследство. Сигурно му е показвал колко по-силен, по-умел и по-умен е от дребосъка Исак. Казвал му е, че носи смешно име и че ще си остане смешен, дребен, слаб и недоразвит.

Е, вие знаете историята до край, така че ще обърна вниманието ви към самите нас.
Може би все още не разбираме, че вече всички ние сме библейски герои. И че всички наши ключови решения ще станат повод за обсъждане и от следващите поколения и нещо повече, ще се превърнат в благословения или проблеми.

Още сега трябва да обърнем внимание на това, как разрешаваме проблемите си и как снабдяваме нуждите си. Дали разбираме, че прибързаните, временни и силови решения не водят до трайно и благоприятно разрешаване на проблемите, а създават нови проблеми?