Везните на Бога

„Всичките пътища на човека са прави в неговите очи, но Господ претегля сърцата.” 

                        (Притчи 21:2)

Притчи 16:2 казва, че е възможно да мислим, че мотивите ни са чисти, а те да не са. 

Притчи 21:2 казва нещо малко по-различно. Мислим си, че можем да определим кое е правилно, справедливо и истинско, но не хората определят кое е правилно или погрешно – това прави Бог.

Живеем във време, в която ни се казва: „Никой няма право да казва на друг как да живее“, че можем сами да определяме доброто и злото. И все пак това културно приемане е изпълнено с противоречия. Ние го поддържаме, но в следващия миг критикуваме хората за фанатизъм, алчност или жестокост.

Справедливостта има една везна – Божията. Само Той претегля всяко сърце.

Затова не се доверявайте прекалено на моралните си инстинкти и мотиви. Казваме, че се противопоставяме на хората „за тяхно добро“, но дали всъщност не се опитваме просто да ги накажем? Казваме ли, че сме привлечени към някого от любов, но в действителност е така, защото външността и красотата му ласкаят нашето его? Позволете на Божието Слово да изследва и пресее вашите инстинкти и мотиви чрез изучаване и молитва.

Прекалено бързо ли си приписвате добри мотиви? Спомнете си момент, когато сте се заблуждавали за истинските причини, поради които сте се стремили към нещо.

Молитва:

Господи, аз се люшкам напред-назад между твърде много и твърде малко самоанализ. Излекувай това в мен с помощта на Евангелието. Безусловната Ти любов към мен в Христос ме пази от това нито да се опитвам да заслужа любовта Ти чрез самоанализ, нито да се страхувам изобщо да го правя.

Амин.

Превод: Радостин Марчев