Плачът на Еремия, глава 3

„Аз съм човекът,
който изпита скръб от тоягата на Неговия гняв.
Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина…
Наистина против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
Това си спомням, поради което имам и надежда:
че по милост Господня не сме се затрили,
понеже никога не секва щедростта Му.
Тя се подновява всяка заран; голяма е Твоята вярност.“
Пл.Ер.1-3, 21-23

Еремия е наречен „Плачещият пророк“, но ще бъде вярно, ако носи и прозвището „Страдащият“. Дори страдалеца Йов, не би могъл да се сравни с него.

Йов стада заради изпитанието си –
Еремия е преследван, бит и дори изтезаван заради пророчествата, които му дава Бог.

Йов се оплаква за собствените си несправедливи страдания –
Еремия плаче заради разорението на своя народ.

Йов протестира –
Еремия благодари!

Йов се защитава –
Еремия казва „добро е човек да носи хомот“.

Йов няма надежда –
Еремия я вижда всяка заран!

Йов претендира за справедливост –
Еремия изповядва греховете на народа си.

Йов прилича на всеки един от нас, когато е в изпитание –
Еремия може отчасти да се оприличи на Христос, Който страда заради нашите грехове и се застъпва за нас, в нашите неволи!

За какво плачем ние?
Дали искаме да се отменят справедливите следствия и наказания от собствените ни грешки?
А може би се застъпваме за нашите семейства?
Или се молим за църквите ни?
А за народа ни?

Молитвата е като изкачване по стълба на Яков!
До кое стъпало сме стигнали?

Не сме отишли твърде далеч, ако все още не сме на първото стъпало…