ЕВАНГЕЛИЕ ПО МАТЕЯ, глава 27

ЕВАНГЕЛИЕ ПО МАТЕЯ, глава 27

ЗАПЛАТАТА НА САТАНА

„Тогава Юда, който Го беше предал, като видя, че Исус беше осъден, разкая се, върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините и каза: „Съгреших, че предадох невинна кръв.“ А те рекоха: „Нас какво ни е грижа? Ти му мисли.“ Матей 27:3–4


В тези игри няма съпричастност.
Няма милост, няма рамо за подкрепа, няма сълзи на съчувствие.
В царството на измамата снизходителността е неприемлива, а подкрепата — непозната.

Когато човек попадне в мрежите на злото, той скоро открива, че там няма приятели.
Има само съучастници — докато си полезен.

Дяволът и неговите слуги не са почитатели на мелодрамите.
Те са режисьори на ужаса и майстори на ехидния присмех.
Докато човек върши тяхната воля, те му шепнат ласкателства.
Но когато дойде часът на последствията, техният глас внезапно се променя.

„Нас какво ни е грижа? Ти му мисли!“

Тези думи звучат като студен звън на камбана над разбитата съвест на Юда Искариотски.
До вчера той бил инструмент в техния заговор, а днес вече е ненужен свидетел.
Среброто е взето, предателството е извършено — и сега той останал сам със своята вина.
Честно казано, съдбата на Юда — както и съдбата на милионите други измамени, употребени и захвърлени души — дълбоко ме натъжава.
Това е трагедията на човека, който е повярвал на лъжата, че грехът може да бъде без последствия.
Защото Сатана никога не е бил рицар.
Нито пък неговите служители.

Неговите награди за вярност — независимо какви обещания са били давани преди това — винаги завършват с
с позор, със самота, с отчаяние, с примката на безнадеждността и с перспективата за вечност, лишена от светлина.
Това е суровата истина.

Сатана е подъл измамник и арогантен циник, който още приживе започва да води завладените от него към гибел.
Той обещава бърз успех, лесно щастие, безметежно бъдеще и осигурени старини —
но винаги срещу една малка цена:

„Само един компромис със съвестта.“

Но този „малък компромис“ неизбежно се превръща в грозно предателство —
първо срещу самите нас,
след това срещу Бог,
и накрая срещу хората,
които най-много обичаме.

Затова Писанието предупреждава с пределна яснота. В Първо послание на Петър четем:

Бъдете трезвени и будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв, обикаля и търси кого да погълне.“ (1 Петър 5:8)

Това предупреждение не е просто древен религиозен текст.
То е духовна реалност за всяко поколение.

Затова — пазете се.
Пазете съвестта си.
Пазете сърцето си.

Защото заплатата на Сатана винаги изглежда бляскава в началото —
но в края си неизменно носи разруха.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.