Овчарите в нощта на Рождество

Представете си нощта на Рождество. Как Небето се е приготвяло за нея, как Бог Отец е режисирал всеки детайл до най-малката подробност. Оборът. Звездата. Мъдреците. Ангелите.  И още  няколко интересни гости. Обикновени, но важни. 

В историята, която сега започваме ще си поговорим точно за тях.

Пренасяме се повече от 2000 г назад  до най-великото събитие случило се някога – Раждането на Божия син. В Лука 2 глава е описано детайлно това събитие.

„И когато бяха там, навършиха се дните й да роди. И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.“ Лука 2:6-7 

Бог можеше да направи така, че Исус да се роди в двореца или в заможен дом, но Той избра обор и ясла. Това определено е голяма изненада, когато човек за първи път чува Рождествената история. Но изненадите не спират до тук. 

Явно около страноприемницата е имало обширни поляни, защото там са се намирали нашите герои – група овчари, които са пазели стадата си. Представете си умората на овчарите след тежкия им работен ден, вероятно някои са спели, други са пазели. Какви ли са били дрехите им – стари, овехтели, евтини? А самите овчари – необразовани и бедни, не впечатляващи, в  общи линии на най-ниското ниво в обществото.

Но за Бог това никога не е имало значение, когато е избирал някого.

В Божиите очи те са били важни толкова, че Той е изпратил ангел, който им е донесъл послание  и Своята слава, която ги е осияла. И не само това, но и цяло множество небесно войнство, което е славело Бога и прогласявало мир между хората, в които е Божието благоволение.

Докосва ме силата на случилото се. Отново Бог ни изненадва с избора си. Той можеше да се спре на някоя по-популярна, успешна или образована група в обществото. Но не го направи. Той избра тях. Може би видя простотата и искреността, с която щяха да приемат вестта и да я споделят. Нямаше да се чудят – това послание отговаря ли на Писанията, дали е достоверно, какво да правим сега и т.н.

Забелязвате ли реакцията на овчарите? Те оставиха стадата си. Предполагам, че това е било почти всичко, което са притежавали и отидоха до Го видят, бързаха до Го видят.

И когато пристигнаха известиха всичко, което ангелите им бяха казали. Занесоха послание, което майката запаси в сърцето си и за което размишляваше, а след това си тръгнаха, славещи и хвалещи Бога.

По този начин, вярвам, че Бог Отец отправя послание към всеки от нас. Видян си, чут си, важен си. Независимо къде се намираш и как определяш себе си. Ти имаш моето благоволение, дойдох да ти донеса моя мир. Тези думи имат сила и носят живот. Нужно е само да ги приемем и повярваме. И да тръгнем да ги споделяме с благодарност и хвала към Бога.

А когато друг ни носи насърчение от горе  – да го пазим в сърцето си и да размишляваме.

Честито Рождество Христово!