31 Март / МАРК

прочит за деня: Марк 5-6 глава

ОТИДИ ТАМ, КЪДЕТО ИСУС ТЕ ИЗПРАЩА

Понякога в емоцията и радостта си сме готови да взимаме
решения или да пожелаем неща, които не са за нас. Нещо подобно се случи с човека,
обладан от бесове, когото Исус освободи. Питали ли сте се защо след това Исус
не му позволи да отиде с Него?  „Обаче Исус не го допусна, но му каза: Иди
си у дома при своите и кажи им какви велики неща ти стори Господ и как се смили
над тебе.“

Четейки тази история днес, запитах Бог, защо не му позволи
да тръгне с Него? Не беше ли това много естествено и добро желание от страна на
освободения човек? Изчитайки внимателно текста още няколко пъти, разбрах колко
мъдро е постъпил Исус, когато го е възпрял.

Ако мислено се пренесем на мястото, където се е случила тази
история ще разберем, че този човек е бил познат на всички в околността. Той е
бил „страшилището“ на града, живеел е на гробищата, буйствал е, самонаранявал
се е, със сигурност е смущавал всички жители и е бил труден за понасяне.
Най-вероятно е всявал страх със силата и неконтролируемостта  си.

„Той живееше в
гробищата и никой вече не можеше да го върже дори с верига; защото много пъти
го бяха връзвали в окови и с вериги, но той беше разкъсвал веригите и счупвал
оковите; и никой нямаше сила да го укроти.“

Но когато срещнал Исус, човекът бил освободен от Господа, седнал
при нозете Му, облечен и смислен, или „с ума си“, както пише в някои преводи.

Можете ли да си представите колко голямо облекчение би било
за вас и околните, ако роднината, който злоупотребява с алкохола и буйства,
изведнъж престане, поради срещата си с Исус? Или пък съседът, който блъска по
стените и влачи мебелите из жилището си, угнетяван от лудостта си, изведнъж е
изцелен и ви изпреварва с възпитано отношение и съобразителност? Не би ли било
това най-голямото свидетелство за чудесата на Исус?!

Със сигурност Исус е знаел какво „живо свидетелство “ е щял да бъде този човек при своите си, защото те са можели да видят разликата. Ако мъжът е бил тръгнал с Него, хората от другите градове са можели да чуят историята му и да се почудят, но жителите на неговия град тепърва щели да преживеят промяната, която Исус им донесъл. Представям си как са си разказвали историята, как майките са обяснявали на децата си, че онзи човек, който преди ги е плашел, сега е спокоен и добър, защото Исус го е освободил.

Впечатлена съм и от покорството на освободения. Той не се засегнал, когато Исус му казал, че не може да отиде с Него, не се обидил, не се огорчил, не задавал въпроса: „Но защо?“ Напротив, той на драго сърце Го послушал: „ И човекът тръгна и почна да разгласява в Декапол какви велики неща му стори Исус; и всички се чудеха“ .

Изводът от тази история за мен звучи така – Когато Исус те промени, отиди с радост там, където Той те изпраща, а не там, където те повеждат емоциите.

Николета Ботева