24 Март / МАРК

24 Март / МАРК

24.03.2021 Off By Evangelsko.info

 прочит за деня: Марк 3-4 глава

СЛЕЗ И СВЕТИ!

Тази вечер, прибирайки се от работа пред входа заварихме линейка. Портиерката ни посрещна разтреперана и пребледняла с лошата новина, че съседка от блока е починала, а тя е станала свидетел. Бегло си спомням, коя е починалата жена, засичали сме се в асансьора, но нищо повече от „добър ден” и „довиждане” не сме си казвали. Както винаги в такива моменти, в сърцето ми изникна въпросът : „Господи, дали тя е при Tеб ?“ Надали ще разбера това на тази земя, но искрено искам да вярвам, че е имало човек, който й е благовествал.

Размислих се колко крехък е човешкият живот. Ние наистина сме само лъх, днес сме тук, а утре ни няма. Почувствах се изобличена. Сея ли там, където живея? Светя ли там, където се прибирам всяка вечер? Срам обхвана сърцето ми, защото съм приела това място и тези хора за даденост. Ежедневно срещам едни и същи познати лица, някои може би знаят за Господа, други може би не. И рядко се замислям, че те не са само съседи, те са хора, които като мен имат нужда от Спасител. Улисана в своите си ангажименти, забравям да помоля Бог да ми даде шанс да им кажа за Него.

И така, Бог ме изобличи, но не ми нагнети чувство за вина, което да ме смаже, както аз съм склонна да правя със себе си. Какво направи Той?

Подкани ме. „Хайде сега върни се долу при портиерката и посей. Слез там долу и свети!”

В мен веднага се прокраднаха мислите: „Но Господи, аз не зная какво да кажа на тази жена в този миг. Това, което е видяла и мен би ме ужасило, как да утеша нея?“

Но реших, че щом Той иска това от мен, Той ще бъде с мен. Помолих го да вложи думите Си в устата ми. Взех парче кекс, чаша ментов чай и със свит стомах, но с увереност, че Господ ще ме води, слязох на първия етаж.

Сега зная за трудния й живот, за тежките изпитания, през които е преминала и за тези, през които преминава в момента. И макар да усещах, че трябва да я оставя тя да сподели мъката си, по един непринуден начин Бог ми даде възможност да й говоря за Исус. На тръгване ме изпрати с думите: „Ела през другото ми дежурство, за да говорим още“.

Бог ни е нарекъл „светлината на света“, а също така ни е упълномощил да сеем Неговото слово навреме и без време. Зная, че често влизаме в коловозите на  живота и сякаш не виждаме отвъд него. Но Божието желание да споделяме благовестието не се променя. Нужно е само да възложиш на господа, това което ти е възложил и Той ще те подпре! (Псалм  55:22)

Николета Ботева