22 Юни / Езекиил

прочит за деня: Езекиил 7-12 глава ИМА НАДЕЖДА „Който купува, да не се радва и който продава, да не жали“ (7:12) – колко съвременно звучат тези думи! Голяма търговия днес, големи сделки, но няма радост. Каквото и да купим, ни втръсва, каквото и да продадем, не ни е тъжно. Така е във времена на духовна…

прочит за деня: Езекиил 7-12 глава

ИМА НАДЕЖДА

„Който купува, да не се радва и който продава,
да не жали“ (7:12)
– колко
съвременно звучат тези думи! Голяма търговия днес, големи сделки, но няма
радост. Каквото и да купим, ни втръсва, каквото и да продадем, не ни е тъжно.
Така е във времена на духовна немотия. Материалното не може да развълнува и да
компенсира липсата на духовното.

В глава 8 Езекиил прави едно „пътуване
в страната на ужасите“. Бог го превежда през местата, където евреите се отдават
на своите идоли. Гледката е потресаваща. Прилича на днешните свърталища на
разврата, наркоманията и беззаконието. Добре, че не знаем всичкото зло, което
се върши по света! Иначе сигурно бихме полудели. Самият Езекиил е ужасен, не
може да повярва на очите си и задава на Бога въпроса: „Ще изтребиш ли всички?“
(9:8) Той не е знаел за падението на своя народ, имал е наивната представа, че
хората не са толкова лоши – а ето, че те били далеч по-лоши. Лидерите на народа
вместо към добро го водят все по-надолу. Тягостна картина…

И все пак светлият лъч идва от небето
и надеждата се възражда. „Аз ще дам едно
сърце и ще вложа вътре в тях нов дух; и като отнема каменното сърце от плътта
им, ще им дам крехко сърце“ (11:19)
. Да, нещата са трагични, покварата е
масова, тъмнината е непрогледна; но Бог все пак има за нас нещо повече,
отколкото очакваме. Той може да възкресява мъртвите духовно и да вдъхва в тях
нов живот. Това е надеждата ни и за днес. Като че нищо не може да спре
пропадането, светът прилича на камион, който се спуска по безкрайна стръмнина,
а спирачките му са отказали и скоростта става все по-голяма. Но Господарят на
световете има какво да направи. Нищо не може да върже ръцете Му. Съмнението се
обажда: „Дните минават, а никое видение
не се сбъдва“
(12:22). Да, Бог отлага
изпълнението на присъдата с надеждата, че някой ще се покае – докато един ден „нито една от думите Ми няма да се отлага
вече; а словото, което говоря, ще се изпълни“ (12:28).

Данаил
Налбантски
още размисли на автора можете да откриете на @DanielNalbantski във Facebook или
Messenger