2 Коринтяни 5 глава

БЕЗУМНИ ЗА ХРИСТОС !??

„Защото, ако сме отишли до крайности, то е било за Бога; или ако умерено мъдруваме, то е заради вас.“ 2 Кор. 5:13

Апостол Павел многократно подхваща тази тема в двете си послания към Коринтяните — и сигурно е имало защо! Критиците от църквата в Коринт са го обвинявали, че е бил „краен“, „неразумен“, „не с ума си“, „безумен“ и дори „луд“.

Между впрочем, такова е било мнението и на езическите му критици.
Заради разпалената му защитна реч пред цар Агрипа управителят Феликс се провиква: „Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост…“ (Д.А. 26:24). В Солун Павел и сподвижниците му буквално са обвинени, че са „обърнали света с главата надолу“ (Д.А. 17:6), в Атина го наричат „празнословец“ (Д.А. 17:18), а в Коринт направо го смятат за безумен…

И сякаш всички тези негови критици — и чужди, и свои — са били прави.

Що за „нормалност“ е това?
Та може ли да бъде нормален човек, който е зарязал образованието, кариерата, общественото си положение, спокойствието и личните си интереси, за да обикаля света с една гола идея? Идея, заради която озлобени юдеи са го преследвали, обвинявали, съдили, били и пребивали почти до смърт с камъни? На всичкото отгоре, дори онези, които са повярвали чрез неговото благовестие, също са го критикували, отричали, охулвали и накрая — изоставили!

Апостол Павел си е бил направо луд за Христос!
А е можел да се кротне, да се устрои, да се издигне над житейските проблеми, да си напише някое и друго книжле. Можел е да си намери последователи, да си завърти някаква тиха енорийка, да си получава даренията, да си устрои дом, семейство и така нататък, и така нататък…

А ако му е било чак толкова скучно, можел е да си намери за хоби някой друг, когото да критикува (вместо него да критикуват), да го обвинява (вместо него да обвиняват) и да го нарича луд, безумен или предател.

Цената на безумието!
Смятате ли, че на апостола му е било лесно да напише следните думи:
„Сити сте вече, обогатихте се вече, царувате, и то без нас. И дано царувате, та и ние заедно с вас да царуваме; защото, струва ми се, че Бог постави нас, апостолите, най-последни, като човеци, осъдени на смърт; защото станахме за показ на света, на ангели и на човеци: ние безумни заради Христа, а вие – разумни в Христа; ние – немощни, а вие – силни; вие – славни, а ние – опозорени. Ние до този час и гладуваме, и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме, трудим се, работещи със своите ръце; като ни хулят, благославяме; като ни гонят, търпим; като ни злословят, умоляваме; станахме до днес като измет на света, помия на всичко.“ — 1 Кор. 4:8-13

Или това:
„Дано бихте потърпели малко моето безумие! Да, потърпете ме…“ — 2 Кор. 11:1

А най-малкото това:
„Пак казвам, никой да не ме счита за безумен; ако ли не, приемете ме като безумен, че да се похваля и аз малко нещо. Това, което казвам с такава самоуверена хвалба, не го казвам по Господа, а като в безумие.“ — 2 Кор. 11:16-17

Разумни има и днес!
Но не тези „разумни“ са ви благовествали, подкрепяли и защитавали.
И те не са се молили за вас в нощните си бдения, и не те са ви посещавали в изпитанията ви, и не те са ви кръщавали…