2 Коринтяни 1 глава

ПОМОЩНИЦИ НА РАДОСТТА

„Но аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, се въздържах да дойда в Коринт; защото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви; понеже, колкото за вярата, вие стоите твърди.“ 2 Коринтяни 1:23-24

Апостол Павел пише своето Второ послание към Коринтяните само няколко месеца след Първото.
Поводът и на двете писма са сериозни проблеми и грехове в църквата, основана от самия него.

Когато си сред „сеячите“ на Божието Слово, не е възможно безотговорно да загърбиш онова, което вече е „посято и поникнало“ под грижите ти. Апостолът е изпитвал бащинска грижа в сърцето си за християните в Коринт. Той е бил готов да се върне назад и лично да се „разправи“ със смутителите в коринтската църква.

В Първото си послание той заявява: „… С тояга ли да дойда при вас? Или с любов и с дух на кротост?“ 1 Кор.4:19-21

Респектиращи думи, нали?
Но като техен духовен баща във вярата, като разумен Божий служител и подражател на Христос, Павел не се връща при тях с гняв, а им изпраща това писмо за да ги върне в пътя на правдата и да ги насърчи да продължат напред.

Това трябва да е мисията на всички, които се смятат за зрели във вярата, спрямо колебливите и слабите християни:

„Не трябва да господаруваме над вярата им, но да бъдем помощници на радостта им!“

Гневът — бил той „свят“ и напълно справедлив — няма силата да утвърди светиите.
За да се изцели болното и да оздравее куцото, са нужни търпение, нежност и бащинска грижа. Вижте как Господ се отнася към нас самите! Неговата благодат и Неговото дълготърпение са това, което ни е привързало много по-силно, отколкото Законът Му би могъл да стори.

Затова и днес стихът-пожелание за нас е:

„Благодат и мир на вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа!“
2 Кор. 1:2