1 КОРИНТЯНИ, глава 12

„При това, братя, желая да разбирате и за духовните дарби. Вие знаете, че когато бяхте езичници, отвличахте се по немите идоли, както и да ви водеха.“ — 1 Кор. 12:1-2

Като последователи на Христос за нас е жизненоважно да притежаваме зряло и правилно разбиране за източника, същината и проявлението на духовните дарби.

Апостолският акцент пада изцяло върху това да ги разбираме, а не просто върху способността да ги придобиваме или да ги употребяваме за егоистична, лична полза. Преди да последват Христа, житейският път на мнозина от нас по един или друг начин е бил обвързан с идолопоклонство. Същността на езичеството не изисква разум или духовно осмисляне, а сляпо, безкритично подчинение. Езичниците – без да питат за произхода, смисъла или крайната цел – механично следват езотерични указания, гадаене, врачуване, баене правене на курбани, леене на куршум и други подобни суеверия.

Истински парадокс е с какво безропотно велегласие и покорство те изпълняват всичко, което им бива диктувано от тъмните и зли сили и от човешките измишльотини.

Словото обаче казва за нас:

„Дарбите са различни, но Духът е същият. Службите са различни, но Господ е същият. Различни са и действията, но Бог е същият, Който върши всичко във всичките човеци. А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза.“ — 1 Кор. 12:4-7

Духовните дарби са свръхестествени Божии благодеяния, изливани чрез Святия Дух за съграждането, укрепването и духовното назидание на вярващите в Църквата. Те представляват израз на необятното Божествено доброжелателство към цялото църковно тяло, а не белег за някаква изключителност на самозван „свръхчовек“, притежаващ магически тайни или окултни способности.

Духовните дарби суверенно се разпределят по волята на Святия Дух – те са предназначени на и за всички, които са Го приели в сърцата си. Словото е категорично: „На всеки се дава проявяването на Духа за обща полза“ и „всекиму отделно, както Му е угодно“.

Ако сте новородени „отгоре“ – от „вода и Дух“ (вж. Йоан 3:5-8) – и ако сте изпълнени със Святия Дух така, както апостолите в деня на Петдесетница (вж. Деяния на апостолите, 2 глава), то непременно някоя от следните дарби вече е вложена като Божествен зачатък във вашия вътрешен, обновен човешки дух:

• Слово на мъдрост
• Слово на знание
• Вяра
• Изцелителни дарби
• Вършене на велики дела (чудеса)
• Пророкуване
• Разпознаване на духовете
• Говорене на разни езици
• Тълкуване на езици

Оттук нататък истинският въпрос пред всеки вярващ е да съумее да разпознае този съкровен дар, да прояви духовно дръзновение и да потърси дълбоко разбиране за Божията воля относно своето специфично място и служение в и на Христовата Църква.