1 КОРИНТЯНИ, глава 11:23-34
ОТ СТАРОЗАВЕТНА ПАСХА
КЪМ НОВОЗАВЕТНО СВЯТО ПРИЧАСТИЕ
Продължение от предишната публикация
„Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб, и като благодари, разчупи и каза: Това е Моето тяло, което е [разчупено] за вас; това правете за Мое възпоминание. Така взе и чашата след вечерята, и каза: Тази чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоминание…“ (1 Коринтяни 11:23-25)
Кулминационната точка в единадесета глава от Първото послание на Апостол Павел към Коринтяните е наставлението за Господната трапеза. В християнската традиция това свято тайнство е известно още като „Причастие“, „Господна вечеря“, „Тайна вечеря“ или „Новозаветна Пасха“.
Последната Пасха, в която нашият Господ Исус Христос участва заедно със Своите ученици е първата „Господна трапеза“. Самата дума „Пасха“ носи дълбок смисъл и означава „ще премине“ или „ще пощади“. Този смисъл се корени в старозаветния текст и история:
„Защото Господ ще мине, за да порази египтяните; а когато види кръвта на горния праг и на двата стълба на вратата, Господ ще отмине вратата и не ще остави погубителят да влезе в къщите ви, за да ви порази. И ще пазите това като вечен закон за себе си и за синовете си.“ Изход 12:23, 24
Някога в Египет Божият народ е бил предпазен чрез кръвта на пасхалния агнец, с която са белязани вратите на еврейските домове. От този съдбовен момент нататък евреите празнуват своето спасение и историческия си изход от робството. За нас обаче истинският Пасхален Агнец е Христос. Той проля Своята пречиста кръв на Кръста, превръщайки се в нашия духовен изход и вечно спасение. Ето защо, всеки път когато пристъпваме към Господната трапеза, ние си спомняме за великата Голготска жертва и смирено благодарим за изкуплението си.
Това свято събитие е наречено „Тайната вечеря“ не защото се извършва тайно или скрито от света, а защото представлява дълбоко духовно тайнство. То е заветна храна, чрез която препотвърждаваме своя заветен съюз с Бога и изразяваме принадлежността си към Божия дом – Църквата.
Това е истинска „Господна трапеза“, тъй като в нея ние влизаме в живо общение с възкръсналия Христос:
Безквасният хляб, който разчупваме в Господното име, е жив символ на Неговото свято тяло – пострадало, прободено, възкресено и прославено заради нас.
Чашата с вино в която участваме е образ на Неговата драгоценна кръв, пролята за сключването на Новия Завет – кръв, която ни носи пълно опрощение и изцеление.
Участието в трапезата е свято Причастие в страданията, смъртта и възкресението на нашия Господ. Същевременно то е и заветен израз на съпричастност (общение) с останалите вярващи. Ние ги припознаваме като съставни части на едното Тяло Христово – Църквата, чийто единствен Глава е Самият Исус Христос, Синът Божий. Всеки път когато участваме в Господната трапеза, ние преотвърждаваме заветните си взаимоотношения както с Бог, така и с Църквата и свидетелстваме, че сме вярна и неделима част от нея.
Следна продължение.
.
