църковни евангелски новини от България и света

Текстус Рецептус: Пасажи с догматична важност

in За Библията

Доний К. Донев

Почти всички преводи на Библията от времето на Йеронимовата Вулгата до днес съдържат пасажи, в които има промени на текста в полза или против дадена църковна доктрина. В това отношение Текстус рецептус е не само пример, но и прототип на много от догматичните спорове, които през вековете поставят гръцкия текст в полето на битката между истината на Словото и практиките на Църквата. Това е така, защото самият Текстус рецептус е формиран на базата на около 5000 гръцки ръкописа, които се равняват на почти 80% от запазените до наши дни частични или цели текстове на Новия завет. Над 86 000 библейски цитата в трудовете на църковните отци са взети от ръкописите съставили Текстус рецептус. Но това изобилие на източници съвсем не прави Текстус рецептус безгрешен. Дори обратно.

Въпросите, които тази статия разглежда, възникват много преди Тишендорф да открие синайските кодекс, преди Ватиканът да позволи пълен достъп до ватиканския кодекс и преди учени като Уескот и Хорт да поставят основите на библейския текстов критицизъм. Първите съмнения в това, че Текстус рецептус приема поправки на текста на базата на съществуващите по време на издаването му църковни доктрини са поставени от Самуил Трегелис в изследване, което той прави върху трудовете на ранните отци църквата. Книгата му излиза през 1854 в Лондон под заглавието „Обяснение по печатния текста на гръцкия Нов завет с бележки по неговите ревизии на базата на критични принципи”. Няколко от изводите, които Трегелис прави заслужат специално внимание.

Тримата свидетели (1 Йоан 5:7)
Примерът разглеждан в този пасаж относно „свидетелстващите в небето” е известен на всеки, който сериозно се е занимавал с текстът на Новия завет. Буквалният превод от гръцки чете както следва: (7) Защото три са свидетелстващите: (8) Духът и водата и кръвта и трите в едно са (НОВ 2007/NA 27).

В българския текст, проблематиката е най-точно предадена от Цариградския превод, който в унисон с Текстус рецептус чете: (7) Защото трима са които свидетелствуват [на небеса, Отец, Слово и Дух Светий; и тия тримата са едно. (8) И три са които свидетелствуват на земята], Духът, и водата, и кръвта; и тия трите са съгласни в едно.

Догматичната насоченост която Еразъм цели, е безсъмнено доктрината за Троицата, която присъства в разширения и най-вероятно по-късен вариант на текста. Трегелис открито се противопоставя на сериозната непретенциозност с която текста в скоби е приет като част от оригиналните автографи на базата на минималните текстови доказателства. Според него, а и според мнозинството съвременни изследователи на библейския текст, такова либерално приемане дава право на всяка новооткрита добавка, промяна или вариант към текста на Новия завет също да бъде приета като част от оригинала. За съжаление, Текстус рецептус допуска имено тази грешка.

Бог/Който (1 Tимотей 3:16)
Проблема в този пасаж е явен дори в българския текст, както следва:
Цариградски/СИ 1925/Верен: Бог се яви в плът (следвайки варианта на Тесктус рецептус)
РИ 1940/ББД: Тоя, Който биде явен в плът
WBTC 2000: Христос се яви в човешки образ

Вариантът с присъствието на „Бог” е подкрепен от курсивните ръкописи и унциалите J, K и D (в редакцията на третия му коректор), но не се среща в никоя друга версия преди арабския полиглот и славянските преводи датиращи от 7в. Пасажът намира подкрепа от по-ранните църковни отци Дидимий, Дионисий Александрийски и Теодорет, както и от по-късните Йоан Дамаскин, Теофилакт и Екумений.

Другият вариант чете „Кой-то” [гр. OC] и е потвърден от ръкописите A, C, F, G, 17. D съдържа само опр. член, който се превежда с причастието „явилият се”, заедно с като по-късните поправки от трима коректори. Подобни поправки са налични и в ръкописите А (в по-късен период) и С (в относително ранен период), като думата „Кой-то” [гр. OC] е променена на гръцката абревиатура за Бог [гр. ΘC], като средната черта на гръцката буква тета е нанесена горе, а не в средата.

Този вариант е подкрепен от старолатинските преводи, Вулгата, Пешита, готически, армениански и етиопски версии т.е. всички по-ранни версии на Новия завет, както и от църковните отци Теодор, Кирил Александрийски и Епифаний. Историята разказва, че през 506 г. патриархът на Константинопол Македоний бил заточен от император Атанасий заради това, че „опорочил евангелието” като поправил само една буква, променяйки OC на ΘC. Текстус рецептус приема именно вариантното четене „Бог” ΘC с това променяйки по-стария текстов оригинал подобно на Македоний. Този пример е само интродукция към дългогодишната дискусия по премахването на думата „Бог” от различни части на Библейския текст, в случая подкрепен от по-ранните варианти на гръцкия текст на Новия завет.

Божията църква (Деяния на Апостолите 20:28)
Като изключим дискусията по самият превод на гр. дума еклесия (събрание), която е преводен еквивалент за еврейската „синагога”, и по това правило получава на български динамичния еквивалент „църква”, остава по-важното доктринално присъствие на нейното притежателно спрежение. Стихът има три главни вариантни четения с догматична важност както следва:

(1) църквата (събранието) на Бога – този къс вариант присъства във В и още около 20 курсивни преписа, във версиите на Вулгата (както в по-старите издания, така и в Клементинското, но не и в Компултенския полиглот), херкленския сириакски текст и сириакски лекционери от 11в. Споменат е от Епифан, Амброзий и др. латински автори, както и от Атанасий, а Кирил Александрийски дори го повтаря.

(2) църквата (събранието) на Господа – промяната на „Бог” с „Господ” е явна в A, C, D, E, 13 и още тринадесет ръкописа, между които арменски и сириакски версии, заедно с Ириней, Евсевий, Дидимус, Амоний, Теофилат, Йероноим и Августин.

(3) църквата (събранието) на Господа и Бог – вариантното съчетаване като добавка е явно и споменато в G, H от ръкописите, и само в Славянските версии на текста.

Тъй като и двете титли са представени със съкращения KY (Господна) и ΘY (Божия), промяната в текста идва само от една буква. Названието „църква на Господа” не се среща никъде другаде в Новия завет, докато „Божия църква” е споменато в 1 Коринтяни 1:2, 10:32, 11:22, 15:9; 2 Коринтяни 1:1; Галатяни 1:13; 1 Тимотей 3:5, 15. Като цяло, пасажът като цяло може да бъде сравнен с 1 Петрово 5:2. Доктриналното значение на текстовите промени се свързва не само с обожествяването на Христос в този пасаж, но и с продължението на стиха: „която със собствената си кръв той придоби”. В случая, Еразъм е значително повлиян от католическата евхарестия с литургично споменаване на „кръвта на Христос”, а не „кръвта на Бога”.

Единороден син (Йоан 1:18)
Спорът по този пасаж е добре известен, заради заместването на фразата „единороден Бог” с „единороден Син”, което вероятно е едно от най-доктринално значимите вариантни четения в Новия завет. Фразата „единороден Бог” е широко подържана от критичния гръцки текст Nestle-Aland 27/28, в съгласие с четвъртото издание на UBS, противопоставяйки се с основание на варианта на приетия Текстус рецептус и неговите последователи. Най-ранните познати ръкописи между които B, C, L, 33, заедно със сириакските и етиопски версии четат; „единороден Бог”. Така го цитират и Климент Александрийски, Иринией, Ориген, Евсевий, Епифан, Лукиан, Василий Велики, Григорий Богослов (Назиански), Григорий Нисийски (Ниски), Дидим, Кирил Александрийски, Тит, Теодотий, Арий, Марцелий, Вигилий, Алкуин и мн. други.

От друга страна, четенето на Приетия текст „единороден Син” може да бъде намерено само в А, a D е дефектен в началото на Йоан. Вариантът е подържан от старолатинските, сириакски и арменски версии, както и от Вулгата и сириакските лекционери. Среща се в трудовете на Ориген, Евсевий, Василий и Ириней, въпреки, че тези автори използват и другото вариантно четене.

В гръцкият текст и двете думи са представени със съкращения YС (Син) и ΘС (Бог) и промяната идва само от една буква. Нормалното използване на думата „единороден” върви ръка в ръка с думата „син”, така че заместването и с „Бог” звучи странно и не се среща на друго място в новозаветния текст, което я прави hapax legomenon (дума срещана еднократно). По-трудното четене на текста, обаче, е най-вероятно гностическо влияние върху текста, по-късно заместено с естествената фраза „единороден Син”.

„Осветете Господ Христос” 1 Петрово 3:15
Приетият текст замества „Христос” с „Бог” в заповедта на апостол Петър, който цитира Исая 8:12-13. Маркираната разлика е явна дори в българския текст на Библията, който чете вариантно „Бог” (Цариградски, Синодален) и „Христос” (РИ 1940, ББД 2005), което от своя страна показва дефинитивното предпочитание на византийски и славянските четения пред западните варианти в Цариградския превод. Използването на „Христос” е подкрепено от ръкописите A, B, C, 13 и някои курсиви, от Вулгата, Пешита, сириакски и арменски версии, а етиопските текстове не съдържат нито една от двете думи. Най-старите ръкописи, които съдържат „Бог” са G и J, съхранявани в Москва и датиращи от около 9в.

Latest from За Библията

Go to Top

Powered by themekiller.com anime4online.com animextoon.com apk4phone.com tengag.com moviekillers.com