Живот на посвещение и дръзновение

0

Нашата скъпа сестра в Господа, Спаска, си отиде в един прохладен летен ден. Тя ни напусна на 12ти юли 2022. Вятърът погали лицата ни нежно, сякаш Спаска се сбогуваше с нас.

 

Времето на нейния земен път и борбата с болката завърши, но т…

Живот на посвещение и дръзновение

Живот на посвещение и дръзновение

Живот на посвещение и дръзновение Нашата скъпа сестра в Господа, Спаска, си отиде в един прохладен летен ден. Тя ни напусна на 12ти юли 2022. Вятърът погали лицата ни нежно, сякаш Спаска се сбогуваше с нас.   Времето на нейния земен път и борбата с болката завърши, но тя ще остане в сърцата ни завинаги. От времето на нейното повярване през 1990 г. тя служеше със сърце, отдаденост и дръзновение. Тя беше като огън... наистина огън, запален вътре в нея от Светия Дух.    Земният път на Спаска беше изпълнен с преодоляване на какви ли не препятствия. Въпреки всичките си успехи, тя не гледаше на себе си с някаква гордост, а просто виждаше живота като едно бойно поле и себе си като „воин“ за Царството Божие, за доброто, за достигане до младото поколение, за подпомагане на хора в неблагоприятни ситуации. Ще срещне жена в нужда на пътя и ще се погрижи за нея, без да търси признание или поощрение.    До последно се бори за издаването на учебниците по религия/благонравие от неконфесионален тип и лицензът беше получен. Житейският ѝ път отразява нейния силен характер. Спаска беше борбена личност. Още в гражданската си професия на строителен инженер тя съумява да работи за компютаризацията на пътищата в България в края на 70-те и през 80-те години. Като преподавател във ВИАС (сега УАСГ) говори за личното си духовно преживяване и срещата си с Христос и промяната, която е станала в нея. Благовества на много хора и свидетелството ѝ има ефекта на доминото.   През 1994 г. в България стартира служението на Библейска лига (осн. 1938 г. в САЩ) и тя поема ръководното място заедно с Иван Антонов в началото, а после и сама. Изгражда духовни пътища, връзки между хора и групи за изучаване на Библията. Заедно с Мисия „Възможност“ правят редакция на българската Библия от 1940 година. Създава контакти на Балканите за разбиране на пътя на основаване на църкви заедно с Европейската мрежа на основатели на църкви. Спаска несъмнено беше човек-новатор, не се притесняваше от настъпване в нови територии и посрещане на нови предизвикателства.   За мен лично тя си остава освен много близка приятелка и човек с голямо сърце, човек, който до последно, без значение дали е добре или е болна и неразположена, беше човек на молитвата. Всяка вечер издигахме молитва към Бога за следващото поколение и за доброто на страната ни. В сърцето ѝ имаше силно желание отново да дойде съживление в България, за ново духовно пробуждане и осъзнаване опасността от  съвременните пороци, в които хората лесно затъват поради налагащото се консуматорско отношение към живота.   Спаска беше смирена жена и едва ли щеше да употреби за себе си стиха от II Тимотей 4:7  „Аз се подвизах в доброто войнстване, попрището свърших, вярата опазих“, но аз мога да дам своето лично свидетелство, че този стих се отнася с пълна сила за нея. До последната си вечер в съзнание, но и в немощ, тя отдаваше почит на Бога и не спираше да се моли за другите, за църквата, за България. Такава беше любимата ни Спаска.   Погребалната служба ще се състои в събота (16.07.) в 10:00ч. в Евангелска Петдесятна Църква - Подуяне, кв. Хаджи Димитър, ул. Острово 10.   "СКЪПОЦЕННА Е ПРЕД ГОСПОДА СМЪРТТА НА СВЕТИИТЕ МУ."  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.