Заради любовта на Бог
Заради любовта на Бог
Заради любовта на Бог
„Започнах да живея сякаш нямаше други на света освен Той и аз“
Той се стараел да бъде усърден в развиването на постоянното си ходене с Бог: Постоянно се стараех да имам Бог в мислите си, като безмълвно му благодарях и го молех за съвета му относно всеки избор, който правех. Тихо казвах: ‘Благодаря ти, Татко’ и ‘Помогни ми, Татко’ през целия ден.
Стремял се е към пълна зависимост от Бог за да направи основна промяна в мисленето му: Господи, не мога да направя това, освен ако ти не ми помогнеш. Моля те помогни ми да се фокусирам към твоето присъствие през този ден. Тогава той получавал сили, повече от достатъчно. Когато се провалял в своите задължения, той само изповядвал своя провал, казвайки: ‘Аз никога няма да направя нещо друго, ако ме оставиш сам. Само ти можеш да заличиш провала ми и да поправиш това, което не е наред.’ След това, той не допускал повече безпокойство относно неуспеха си.
Във всяка ситуация, в която го поставял Бог, гледал да му бъде угоден, като го молил за Неговата благодат за да извърши работата добре: Той привикнал да прави всичко от любов към Бог и да моли за неговата благодат за да извърши добре работата си.
Времето му за молитва не се различавало, от кое да е друго време през деня.
И най-трудната работа не го отклонявала от Бог: Дори когато изпълнявал най-трудните си задачи, неговото общение с Бог оставало същото. Нищо нямало предимство пред общението му с Бог.
Чрез вяра той правел всичко с единственото желание да удоволства Бог, независимо от крайния резултат: ‘Аз мога да направя това за тебе, Татко.’
Той разбрал, че най-краткия път да стигне до Бог, е чрез постоянното упражняване на любов и правене на всичко останало заради Него
Той не се страхувал от нищо и желаел само едно нещо – да не наскърби Бог.
Ние трябва да искаме Неговата помощ за да разберем Неговата воля за нещата, които са трудни за разбиране и правилно да изпълняваме тези неща, които ясно виждаме, че Той изисква от нас, предавайки ги на Него, преди да започнем да ги правим, и да благодарим на Бог, когато ги завършим.
Най-превъзходния начин за него да стигне до Бог бил, като извършвал обичайните си задължения без каквито и да е намерения да угажда на хора, а единствено заради любовта на Бог.
Чрез постоянна хвала и благодарност към Бог, неговият живот бил изпълнен с радост.
Да не се отегчаваме да правим малки неща от любов към Бог, Който не гледа мащаба на работата, а любовта с която е извършена.
За него Бог бил целта и краят на всички негови мисли и желания.
Той никога не бил прибързан, нито пък се бавел, но правел всичко на своя ред с уравновесено, постоянно хладнокръвие и спокойствие на духа. Според него, времето за работа, не се различавало от времето за молитва.
Започнал да живее сякаш нямало други на света освен Бог и него.
Прогонвал от ума си всичко, което възпрепятствало мислите му за Бог.
Упованието е основата на нашата вяра. Ние трябва да положим цялото си упование в Бог. Той никога няма да ни изневери във време на нужда.
Любовта подслажда болката. Когато обичаме Бог, ние страдаме заради Него с радост и кураж. Умолявам ви, да правите така. Утешавайте се в Него.
Стараел се усърдно да не прави нищо и да не мисли нищо, което може да разочарова Бог.
Той бил доволен, когато можел да вземе от земята дори сламка заради любовта на Бог, търсейки само Него, и нищо друго, нито дори Неговите дарове.
Из книгата „Практикуване на Божието присъствие“ на Брат Лорънс
