За святостта…
За святостта… Намръщени погледи. Лица, които не се усмихват. Отбягване на хората. Липса на радост от живота. Сърца, които са увехнали и носят в себе си миризма на плесен. Така бих описал хората, които имат неправилно разбиране за святост. Да не говоря за сабенаказване, неприемане на другите и поведение, граничещо с фарисейското лицемерие. А святост означава простичкото „отделен за специална употреба.“ Обърнете внимание на последната дума. Тя говори за действие, за движение, за вършене и правене на нещо. Тогава, когато Бог говори на Израел да се осветят, Той им напомня за обещанието, дадено на баща им Авраам – народите по цялата земя да се благослават чрез него. Такава е била и основната цел на Бога за Израил – да ги отдели от другите народи, за да може да изявява Себе Си. Затова и святостта не е просто богословски термин, а е начин на отношение и начин на живот. Защото когато Бог ми казва, че иска да съм „свят“, не иска просто да си хвана такъмите и да се изнесе на някоя далечна планина. Той иска да бъда готов за свята употреба, т.е. да бъда употребяван от НЕГО. Само тогава ставам свят. – Не ставам свят като си чета Библията. Чета Библията, защото искам да познавам Него, да познавам сърцето Му и да познавам пътищата Му- – Не ставам свят като се моля. Имам молитвен живот, защото чрез молитвата Господ работи в сърцето ми; защото чрез молитвата мога да Му говоря и защото чрез молитвата Той ми говори. – Не ставам свят като ходя и на църква. Ходя на църква, защото искам да общувам с моите братя и сестри; ходя на църква защото искам заедно с Тялото Христово да Му се покланям и прославям; ходя на църква, защото искам Бог да ме употребява за благословение на другите и другите да имат възможност да ме благославят. Тогава, как да съм свят? Простичко е. За съжаление разни хора усложняват нещата, защото си мислят, че само така може да се служи и живее за Бога. А е нужно просто да му кажа, „Ето ме, Господи! Употребявай ме за Своето Царство!“ Това е достатъчно. Достатъчно е, защото Той ме освещава. Той е започнал работа в сърцето ми и Той ще я довърши. (Фил.1:6). Защото Той е начинателя и усъвършителя на вярата ми (Евр.12:1-2). А аз просто трябва да Го поканя да работи в мен, да работи през Мен и да работи чрез Мен. И в момента, в който Той започне да работи в мен и да ме употребява за Царството Си, тогава влизам в това прекрасно състояние на святост – отделен за Негова употреба. Нека помислим през тази седмица – всеки за себе си – къде и как Господ може да ни употреби за Своя слава, за разширянате на Царството Си и за благословение на хората около нас. И ако наистина сме сериозни с нашето „Ето ме, Господи! Употреби мен!“ – тогава термина святост ще придобие нов смисъл и значение. Остава само да го направим. :
