За краха на примитивните режими

Сривът на продължилия повече от 50 години режим на фамилията Асад в Сирия показва защо в дългосрочен план не може да оцелее държавна власт изградена върху злото. И така малко история на съвременна Сирия. 

След разпада на Османската империя, Сирия попада под френска власт. Това предизвиква сериозно недоволство, дори през третото десетилетие има сериозно въстание, което значително затруднява френското управление. През 1936 Франция се съгласява на независимост на Сирия, но френският Сенат не ратифицира споразумението, а Втората световна война прави невъзможно осъществяването му. 

През 1946 г. Франция се изтегля от Сирия и това би трябвало да е начало на независимостта на сирийския народ. Но страната изглежда безкрайно дезинтегрирана и се редуват правителства, които свалят предходните с преврати. Единствената идея, която сякаш обединява сирийците, е унищожението на Израел. Сирия участва в нападението от 1948 г. срещу Израел, което цели да предотврати учредяването на Израелската държава. Участва и във всички следващи войни срещу Израел. 

Мечтата за унищожение на Израел води до обединението с Египет през 1958 година, който по това време е основната антиизраелска сила. През 1961 офицери от социалистическата партия БААС взимат властта в Сирия с преврат и слагат край на общата държава с Египет.  Първоначално БААС е социалистическа панарабска партия. Тя установява тотален контрол над Сирия. Някъде по това време иракската партия БААС взима контрола над съседен Ирак. Но в Сирия превратите не спират и вече се случват в рамките на апарата на БААС. Така някъде през 1970 офицерът от армията и висш функционер на БААС Хафес Асад овладява властта, познахте – чрез преврат. Обаче в този преврат има нещо различно. Докато ¾ от сирийското население са мюсюлмани сунити, Хафес Асад е шиит (или алевит, както се наричат шиитите в Сирия). Така Асад намира находчив начин да задържи властта – фаворизира наред със своите роднини и приятели хора от алевитското малцинство, което практически овладява целия държавен апарат, вкл. висшите позиции в службите са сигурност, полицията и армията. 

Асад, бидейки панарабски социалист по политически произход, залага на толериране на малцинствата. Такива в Сирия са хората със секуларен мироглед и християните. Наистина Сирия се оформя като една от най-светските мюсюлмански страни, а християните от историческите църкви в Сирия се радват на свобода на поклонението, стига да поддържат властта на Асад, разбира се. В Сирия има още едно значимо малцинство – кюрдите, но техните права изобщо не се зачитат. Не се зачитат и правата на туркоманските малцинства в страната. 

Асад среща постоянна опозиция от страна на сунитското мнозинство и това го кара непрекъснато да усилва култа към личността си, силата на службите за сигурност и репресиите срещу недоволните. Счита се, че Асад държи рекорда за най-много унищожени граждани на собствената си страна в рамките на едно събитие – 40 000 души при клането в Хама през 1982.

Друго тежко престъпление, което тежи на съвестта на фамилията Асад, е разсипването на Ливан, след окупацията на страната от Сирия през 1976 година. Окупацията на Ливан от Сирия продължи до 2005 година, когато сирийската армия беше принудена да се изтегли след убийството в атентат на сунитския премиер на Ливан Рафик Харири.

Комичен елемент от историята на Сирия е враждата с Ирак, управляван от същата партия БААС. Само че режимът в Ирак беше сунитски, съгласно произхода на тамошния диктатор Саддам Хюсеин (в Ирак шиитите са мнозинство) и макар да прилагаше абсолютно идентичен механизъм на контрол на властта, между двете страни имаше тежка неприязън. Шансът на Сирия да напусне траекторията на екстремизма беше войната срещу Ирак на световна коалиция през 1991 след окупацията на Кувейт, когато Сирия участва в антииракската коалиция. Последвалите мирни преговори между Израел, Сирия и Йордания в Мадрид не довеждат до успех. В крайна сметка Израел сключва мир с Йордания и тя става една от най-стабилните страни в Близкия изток. Сирия обаче продължава в траекторията на заплашителната външна политика и мечтата за унищожение на Израел.

Малко след това се случва събитие, което според мен се явява черен лебед за „династията“ Асад. В автомобилна катастрофа през 1994 загива  синът на Хафес Асад – Башел, който е готвен да замени баща си начело на страната. Така след смъртта на Хафес Асад, страната е оглавена от другия му син Башар. Очевидно този мъж няма никакво желание да бъде близкоизточен диктатор. Живее в Лондон, завършва офталмология, женен е за фина жена от английско – сирийски произход, британска гражданка.

Останалото е история. За да оцелеле в отново надигналата се съпротива, този път с участието и на секуларните сирийци и на немалко християни, Башар Асад обвързва тясно страната си с Русия. Макар и с цената на огромни разрушения и човешки жертви, както и прокуждането на 1/3 от населението на Сирия, Асад успява да запази власта си върху част от страната. В замяна руската армия се настанява за постоянно в Сирия и изгражда 2 военни бази.

В края на ноември стана ясно, че баасисткия режим в Сирия става поредния съюзник, когото Кремъл предава, за да получи толеранс от Турция за войната си срещу Украйна. След като руската армия благосклонно допусна окупацията на Нагорни Карабах през 2022, през 2024 остави ислямисткото опълчение да помете армията на режима в Сирия. Днес ислямистите сунити поеха контрола над столицата Дамаск. Асад по всяка вероятност е напуснал страната. Мисля, че нагледно показвам, че 50-годишното кърваво управление на семейство Асад в Сирия е примитивен режим, който не може да буди никакви симпатии. Струва си да се мисли върху позициите на малцинствата като християните, които въпреки, че заложиха на страната на явното зло, това в крайна сметка не им донесе сигурност. Защото рано или късно злото е обречено да се срине. Както стана с управлението на семейство Асад.

Предвид цялата модерна история на Сирия, която описах, не си представям как Сирия я чака нещо дори приличащо на нормално в следващите десетилетия. По един парадоксален начин американската временна окупация на огледалната държава на Сирия – Ирак, осиури някаква базова законност на страната, представителство в парламента на различни групи и интереси и макар че бързо изпада под иранско влияние и се ислямизира, Ирак все още гарантира значителни малцинствени и политически права. За добро или зло в Сирия САЩ бяха решили твърдо да не се намесват и сега страната се очаква да изпадне в центробежен хаос.

Междувремнно изтече новината, че Башар Асад е пристигнал в Москва. Там се оформя нещо като резерват за провалени диктатори.