ЙОВ, ГЛАВИ ТРИДЕСЕТ И ОСЕМ И ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТ

ДА ЧУЕШ ГЛАСЪТ НА БОГ

„Тогава Господ отговори на Йов из бурята и каза:
Кой е тогава този, който помрачава Моя промисъл
с неразумни думи?
Опаши сега кръста си като мъж
и ще те попитам;
и ти Ми отговаряй.
Къде беше ти, когато основах земята?
Кажи, ако си разумен:
Кой определи мерките ѝ (ако знаеш)?
Или кой тегли връв за мерене по нея?
Върху какво се положиха основите ѝ?
Или кой положи крайъгълния ѝ камък,
когато звездите на зората пееха заедно
и всичките Божии синове възклицаваха от радост?“  Йов 38:1-1

Най-сетне — след дългите спорове,
след многословните речи,
и отегчителни монолози
 — проговаря Бог.

Докато хората говорят,
думите им са хаотични вълни —
всеки в своята правота е убеден,
и всеки иска последна дума.
Но проговори ли Бог,
бурята от човешки съждения и упреци утихва.
Лесно да спориш с човека —
той е ограничен като теб,
раним като теб,
колеблив като теб.
Но проговори ли Бог…

Но проговори ли Бог,
всяко възражение отпада
още преди да се роди.

Думи Господни са като светкавици,
които раздират нощта на нашето незнание.
Не просто осветяват тъмнината
думите Му разкриват
колко е дълбока в нас тъмата.

Удивително е какво не прави Бог.

Бог не дава отговор на въпросите на Йов.
Бог не дава обяснения за Своите решения.
Бог не оправдава пътищата Си.
Бог не се опитва да разсее съмненията ни.

Бог не обвинява Йов в скрити грехове.
Не заплашва с наказание.
Не произнася закани.

Вместо това Бог задава въпрос, който пронизва човешката самоувереност:

„Кой е този, който помрачава Моя промисъл с неразумни думи?“

Това не е просто въпрос към Йов.
Това е въпрос към всеки човек,
който се опитва да измери безкрайността
с мярката на ограниченият си ум;
към всеки, който иска да съди за вечността
с аршина на своите съмнения.

Творецът пита Йов,
за началото на началата  —
за основите на земята,
за мерките на вселената,
за песента на утринните звезди,
и небесното ликуване при раждането на света.

Бог не цели да унижи човека.
но напомня нещо, което сме склонни да забравяме:

Има тайни по-дълбоки от нашите въпроси.
Има мъдрост по-широка от нашето разбиране.
Има знание необхватно за нашия ум.

Бог ни дава най-великият отговор всички наши питания
не с на обяснение, а с изявеното Негово присъствие.

Когато Бог проговори
от бурята на нашите брожения,
най-сетне разбираме,
че решенията на всички наши прошения
искат вяра, а не обяснения,
и само на Него могат да бъдат
доверени тези решения.

Несъмнено човешките претенции и гордост ни отвеждат до въпросите зададени на Йов.
Но, дали не сте смаяни ли сте от директните въпросите на Създателя?
Не ви ли побиват тръпки докато ги четете?