Ватиканският палимпсест

vaticanДоний Донев

До момента е прието, че най-старото глаголическо евангелие е Codex Assemanianus (11в.), пазено във Ватиканската библиотека, а най-старото евангелие, писано на кирилица, е Codex Ostromirianus (1056-57). Напоследък обаче, едно сензационно откритие промени тези дати. Намерен бе по-ранен славянски текст от 10в., наричан Ватиканския палимпсест. Ръкописът е открит от Трендафил Кръстанов през 1982 г. във Ватиканската библиотека. Ръкописът е писан на кирилица, на говорим старобългарски език.

Откритието става почти случайно, в процеса на търсене на едно писмо адресирано до папските кардинали от вселенския патриарх Герман II през 1232 г. В него се посочва, че както гърците, така и други източни народи, сред които „и царството на българите с великите победи“, желаят уния с Рим. Този ръкопис е инвентиран във Ватиканскаята библиотека с каталожен номер 2502.

Под гръцкия текст на писмото, Кръстанов намира друг текст или палимпсест – пергамент, който е използван два или три пъти чрез измиване или изтриване на стария текст. Първоначална процедура за разчитането на оригиналния текст на такива ръкописи изисква да се използва амониев хидросолфат, а при по-късните процеси на обработване – ултравиолетова светлина и видикон камери.

Намереният в ръкописа изтрит текст е славянски и съдържа изборно евангелие. След като Кръстанов разчита 186 страници (93%) от Ватиканския палимпсест, той има достатъчно основание да смята, че ръкописът е писан през 10в., което го прави най-старият препис на първата славянска богослужебна книга. Според „Житие на св. Кирил“, тя е преведена от Константин Философ още преди Моравската мисия от 863 година. Ръкописът е правен в манастира Полихрон в областта Витиня в Мала Азия, където живеят преселени славяни от Тракия и Родопите. Техният е езика, на който е преведена първата славянска богослужебна книга, осветена римските папи, след което този език е приет след 893 година като официален книжовен и църковен език в България.

Кръстанов прави и други открития във Ватиканската библиотека. В гръцки кодекс 2492 той намира сведение за епископското седалище на Климент в град Велеград в 906-916 г. Така Климент е създал своя школа в Девол и Велица, провинция Западна България. В същия Ватикански кодекс Кръстанов открива и авторството на най-старата служба на Св. Седмочисленици. Тя е съставена от Григорий Драчки през 14в. и отпечатана във Венеция през 17в. на гръцки.

Ватиканският палимпсест е издаван само веднъж – през 1996 г., в малко издание тип брошура. В издаването участват Анна-Мария Тотоманова, която проверява превода с оригинала и професор Иван Добрев, който е редактор на изданието. Изследователите на славянски ръкописи се надяват на цялостно издание на превода, очаквайки че Ватиканския палимпсест ще се утвърди като най-старата славянска книга запазена до наши дни.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.