В плен на желанията

„Правдата на справедливите ще ги избави, а коварните ще се хванат в злобата си. Наистина ожидане без разсъдък не е добро, и който бърза с нозете си, сбърква пътя си.” 

                       (Притчи 11:6; 19:2)

„Сърцето“ не е просто чувство, а седалище на най-дълбоките ни надежди и предпочитания. Днешното общество обаче определя най-силните ни чувства като „истинско Аз“ и настоява да ги изразяваме. Но мъдростта признава, че нашите желания могат да ни хванат в капан (Притчи 11:6). 

Те могат да бъдат повлияни и отвън. Съвременният потребителски капитализъм създава желание за трупане на материални блага, които ние смятаме, че ще ни осигурят статус и идентичност. Лошото възпитание може да научи децата да желаят толкова много одобрение и любов, че да останат във връзки, в които с тях се злоупотребява, или да станат работохолици.

Мъдрите хора не приемат просто желанията си такива, каквито са, нито пък бързат да ги изпълняват. Напротив, както съветва Августин, те пренареждат желанията си с помощта на познанието за истината. Проблемът на работохолика, например, не е в това, че обичаме работата твърде много, а че обичаме Бога твърде малко в сравнение с кариерата си.

Това, което праведните желаят, е в крайна сметка самия Бог, да видят лицето Му.

 „Аз … ще видя Твоето лице … Ще се наситя с изгледа Ти“ (Псалм 17:15). 

Единствено ако култивираме връзката си с Бога и развиваме желанието си за Него, другите ни желания няма да ни хванат в капана.

Какви любови или желания имате, които са „прекомерни“ и изтласкват Бога от първото място?

Молитва: Господи, виждам, че всъщност не обичам твърде много работата си, удобствата си или семейството си. Обичам Теб твърде малко в сравнение с тях. Само ако Те обичам повече от всичко, ще обичам добре и правилно и всичко останало. Завладей сърцето ми! 

Амин.

Превод: Радостин Марчев