В очакване на Петдесетница

„Бог бе изявен в плът, доказан бе чрез Духа, видян от ангели, проповядван между народите, повярван в света, възнесен в слава.“

                                                                                                                                                                                                 1 Тимотей 3:16

Представете си онези тъжни и тягостни минути между Възнесение Христово и Петдесетница, без обаче знанието, което имаме сега, че Светият Дух дойде само след 10 дни. Обещанието, което учениците получиха при Възнесението, беше, че ще дойде Утешителят и че няма да бъдат сираци за дълго. До този момент, обаче, те бяха свикнали с реалното физическо присъствие на своя Учител и Господ, а сега очакваха изпълнението на едно обещание, което щеше да има само и единствено духовно измерение.

На мястото на учениците и аз със сигурност щях да умолявам Господ Исус да остане с мен преди възнесението, да ме държи за ръка, когато се препъвам, да ме утешава с нежен глас, когато плача и да ходи пред мен, когато пътят е трънлив или обвит в мъгла. 

Можеше ли? Колко му е… Ако бях само аз или единствено уплашената групичка, събрана в горната стая. О, не, Бог никога не работи на дребно. Дори когато възлюбва или призовава отделни личности, дори и тогава необятното Му бащино сърце вече е промислило този специален някой да стане баща или водач на човешки общности, които призовават Неговото име.

И тъй като Бог ни възлюби още преди създанието на света, Христовото „заминаване“ или възнесение не само целеше да докаже откъде е дошъл всъщност, но по-скоро „викаше“ без думи, че там е и нашата истинска Родина.

АКО Човешкият Син не беше заел мястото Си, отдясно на Божията слава, днес Бог Свети Дух нямаше да обитава в мен, правейки ме едно с милиарди знайни и незнайни Негови деца.

Благодаря Ти, че отиде при Своя Баща, Господи Исусе Христе!

Благодаря Ти, че се погрижи да изпратиш Светия Дух – Утешителят, Учителят, Адвокатът, който да ме вдъхновява и да ми вдъхва сили, докато ТИ дойдеш отново.

Благодаря Ти, че ще дойдеш оттам, откъдето Те видяха да се възнасяш и макар да не зная деня и часа, вярвам с очите на надеждата, защото ТИ не си човек, който лъже, а БОГ, който винаги казва истината, колкото и горчива да е тя.

Чакам Те с упование, защото съм видяла изпълнението на Твоите обещания многократно досега. Видяла съм ги в Твоето неизменно Слово. Преживяла съм ги в моя собствен живот, въпреки многото ми падания и ставания.

Въздишам, защото чакането е трудно, а често имам нужда от физическа прегръдка, но тогава силата на молитвата ме изпълва с неподозирана мощ, която не може да се сравнява с нищо на тази земя.

Обичам Те, защото ТИ първи ме възлюби и кръстът на Твоя Единствен СИН, Боже, е винаги пред мен и в сърцето ми.

Копнея да Те познавам по-добре, но ТИ си ми дал всички средства за това и нямам извинение, ако не чета Словото Ти или не се изпълвам с Духа Ти, както си ми заповядал.

Взирам се нагоре всеки ден. Правя го с душата си. Правя го с духа си. Правя го и с физическите си очи, защото творението, което ме заобикаля, ми говори за теб чрез песните на влюбените славеи, кристалната синева на небето и омайното ухание на липите. Само ТИ можеш да сътвориш един съвършен свят, който да говори за теб, макар и без думи.

Ожидам Твоето идване, когато силите ми са на привършване, но дори и тогава всяка моя въздишка е молитва без думи и зная, че ти не само я чуваш, но и даваш отговор още преди да съм изрекла ‘амин’.

БЛИЗО СИ! Много по-близо от всеки приятел, с когото говоря в социалните мрежи, защото човешкият приятел може да ме излъже или разочарова, но ТИ никога не ще го сториш, дори и когато отговорът на молитвата ми е „не“.

Виждам Те, ясно изобразен в Писанието, което не се променя, защото Ти, Който си го вдъхновил, оставаш СЪЩИЯТ и това ми стига.

Зная, че си у дома и вече си ми приготвил място, така че не е нужно да пилея всичките си сили и средства за земния дом, а мога да трупам чрез дела на любов във вечната небесна съкровищница.

Гледам нагоре, защото тук съм само за малко и минутите изтичат толкова бързо, а ТИ пък си извън времето, и това ме изпълва с възторг.

Светло е в душата ми, защото там живееш ТИ чрез Твоя Дух и никога не съм сама, дори и когато съм самотна от умора.

Идваш много скоро, но за мен вече си дошъл, защото моята ПЕТДЕСЕТНИЦА започна, когато Духът ТИ заживя в мен.

ЕЛА, ГОСПОДИ ИСУСЕ!