Увереност или надежда

Влизайки в своите ежедневни – планирани или рутинни цели, ние сме изпълнени с различни усещания, които ни определят като различни хора. Житейският ми опит ми дава богато разбиране за това, как влизам и как точно би трябвало да влизам в различните си задачи, цели и мечти. Бих казала, че това се обуславя до голяма степен от сезона в живота ми, но напоследък имам други прозрения по темата. 

Вярно е, че всяко нещо може да е добро за определена възраст или етап от живота на човек. Но, това, което със сигурност сега разбирам по различен начин, е, че каквото и да прави човек, е нужна увереност в себе си, а тя е полезна и ефективна, когато носим вярата в Бога, Който е предопределил най-доброто за пътя на всеки човек тук и сега.

Дали, всичко, което Бог е определил за нас, ни харесва? 

Разбира се, че не и то е защото ние имаме колебания поради човешките си въжделения и съревнования според светския си стандарт. Ако и когато човек познава Господ, би могъл да се изпълва с надеждата за своите бъдещи дни – такива, каквито Той ни е отредил. 

Защо надежда? Защото, тя ни дава живителна сила и мотивация да се придвижваме напред, а надеждата изковава нашата вяра за смисъла на всяко трудно препятствие в живота ни. Вярно е, че когато е трудно се нуждаем от повече увереност, но тя идва от вътре в нас и понякога е нужно голямо усърдие, за да я изкараме напред и да се оставим на нея да ни води до постигането на целта.

Авторът на Посланието до евреите призовава:  „И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата до край”  (Евреи‬ ‭6:11).‬ 

Разбира се, когато има поредица от тежки дни или период, който е непосилен за нас самите, е нужно да се подпрем на вярата си в Бога и в Неговата мощна подкрепа. Щедростта Му е вечна и безмерна, но понякога ние не можем да я получим, защото до толкова сме се омърсили и затъмнили отвътре, че е трудно да чуем точния шепот на правилния Дух, Който би могъл да ни извади на светло. 

„Приближавайте се при Бога, и ще се приближава и Той при вас. Измивайте ръцете си, вие грешни, и очиствайте сърцата си, вие колебливи.“  (Яков‬ ‭4:8)‬

Чувала съм в многобройни разговори негодуването на хората, че “религията се основава на страх”. Това категорично не е вярно и който е влязъл в дълбочината на Словото, може да види многопластовата любов, която струи от всяко наставление там. Когато се говори за страх от Бога – се има предвид онова страхопочитание, което човек така или иначе дава към големите авторитети в живота си.

А какво му дават те в замяна? Някоя друга светска придобивка, която е временна и непостоянна. Господ е Този, Който ни дава с огромната Си обич надеждата за дните ни напред и увереността, че не сме сами в постигането на целта. Нужно е да се надяваме и да сме уверени в надеждата си, че каквото и да идва към нас, ако Бог е с нас, значи всичко е в Неговия контрол за нашето най-добро разрешение. 

„В страха от Господа има силна увереност, и Неговите чада ще имат прибежище.“ (Притчи‬ ‭14:26)‬ ‭‬‬

Когато ни е трудно, поради човешката ни природа или тъмните предизвикателства на света, ние пак можем да имаме пълната увереност и упоритост, ако имаме и вярата в Божия промисъл за нас. А тази вяра ни прави по-силни и ни укрепва да търсим нови пътища към своето израстване, дори и да не виждаме крайната дестинация все още. Помага ни да искаме чистота в духа си и да неглижираме малките светски спънки, прескачайки ги с увереност и вяра за утре. 

„в Когото имаме своето дръзновение и достъп с увереност чрез вяра в Него;“ убеден е Павел от Тарс в ‭‭Ефесяни‬ ‭3:12‬, защото го беше изпитал от опит. ‭‬‬

Сигурно знаем наизуст известния стих: „А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, – убеждения за неща, които не се виждат.“  (Евреи‬ ‭11:1)‬ 

Надеждата в утрешния ден се основава на вярата, която пък се изразява в ежедневието ни чрез увереността, че всичко можем със и чрез Него, ако Го познаваме. Когато човек познава любовта на Благодетеля си – той знае, че може да разчита на щедростта Му и на помощта Му винаги, когато я потърси. А Той е верен да ни даде това, което е нужно за нас сега, за да “изковем сърцата си” за бъдещето. 

„И увереността, която имаме спрямо Него е това, че, ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша” ‭(1 Йоан ‭5:14‬) ‭

Бог е верен.