Уестминстърската Изповед на вярата

Уестминстърската Изповед на вярата е достатъчно ясна по този въпрос:

„Старият Завет в оригинал на еврейски (родния език на Божия народ в миналото) и Новият Завет в оригинала на гръцки (езикът най-добре познат сред различните народи по онова време), които са вдъхновени непосредствено от Бога благодарение на целенасочената Му грижа и провидение, са запазени чисти през всички векове и следователно са автентични. Така че при всички религиозни противоречия Църквата трябва да се позовава на тях като на най-висш авторитет. Но тъй като тези езици в оригиналите не са познати на всички вярващи, а те имат право на достъп и интерес към Писанието и заповед в страх от Бога да го четат и изследват, Библията трябва да се превежда на езика на всеки народ, до който достига. По този начин Божието Слово ще може да се вселява изобилно във всички и хората ще могат да Му се покланят по подобаващ начин, и като черпят търпение и утеха от Писанието, ще живеят с надежда“ (Уестминстърска Изповед на Вярата, I:8, превод Ник Атанасов).

Мисля, че това достатъчно ясно изразява позицията на Реформацията относно вдъхновеността на Писанието: Библията в оригиналните езици е вдъхновена във всяка една дума и трябва да служи като краен авторитет за тълкуване в случай на религиозни спорове; но за да бъде достъпна за всички, трябва да бъде превеждана на всеки език; а тези преводи, очевидно, не са боговдъхновени във всяка една дума, но са необходими, за да могат всички хора да познават изобилно Бога и да Му се покланят.