Църквата показва Христос

Църквата показва Христос по различни, но верни начини.

Църквата е призвана да изразява своя общ живот, като формира местни, контракултурни общности във всяко общество. Местните църкви се различават по форма: от малки групи вярващи, които се събират тайно, през домашни църкви, до много по-големи събрания, които се събират публично. Появата на дигиталните пространства предостави на вярващите християни още едно средство за събиране, което подтиква към непрекъснат богословски размисъл за естеството и формата на местната църква.

Местните църкви в историята и по света показват впечатляващо разнообразие от традиции и форми, които се формират под влиянието на техните отличителни култури и на уникалните предизвикателства, пред които те са изправени. Въпреки това общото между тези християнски общности и това, което ги прави автентични прояви на Христовото тяло, е тяхното поклонение на Триединния Бог в отговор на споделената им вяра в благовестието на Исус Христос – вярата, която Христос ги призовава да споделят със света.

Мисията на Църквата е да прави ученици на Христос.

Следователно Църквата е призована едновременно да възвестява и показва Христос. Великото поръчение призовава всички вярващи навсякъде да участват във волята на нашия Господ да правят ученици от всички народи, като кръщават повярвалите в блата вест, и ги учат на истинско послушание към Исус Христос. Със силата на Своето Слово и Дух Бог ни изпраща в света като свят народ, който да свидетелства за благовестието пред един наблюдаващ ни свят. Ние правим това чрез нашето изпълнено с Христос присъствие, нашето насочено към Христос проповядване и нашата христоподобна практика. (Матей 28:18-20)

Исус призовава учениците Си да видят мощното влияние на своето присъствие в света, когато ги описва като „солта на земята“, която трябва да запази и никога да не губи своята соленост. Апостол Павел обяснява как християнинът, вдъхновен от Евангелието, е „аромат на Христос сред онези, които се спасяват, и онези, които погиват“. Това прави присъствието на отделния християнин или на християнската общност във всяко общество – в семействата, кварталите, училищата, на работното място или на обществения площад – повод за надежда, тъй като Бог използва Своите изкупени хора, за да изяви Своята благосклонност и да покаже близстта Си на един отдавна отчужден от Него свят. (Мат. 1:23; 5:13; 2 Кор. 2:15-16)

Библията казва: „Вярата идва от слушане, а слушането – от Божието слово“. Следователно вярното прогласяване на благата вест за Исус Христос е от съществено значение за свидетелството на Църквата и за тази задача Господ е излял Светия Дух, за да даде сила на членовете на Църквата да благовестват. Чрез Неговото Слово и чрез Неговия Дух Църквата показва спасителната сила на Божието благовестие и изпраща глашатаи да го възвестяват там, където Христос не е познат. Чрез ежедневното свидетелство у дома и на работното място Бог продължава да събира при Себе Си хора от всяко племе и език, спасявайки ги чрез изкупващата кръв на Исус и прибавяйки ги като членове на Христовото тяло.

(Римляни 10:17)

Църквата свидетелства и чрез своята христоподобна практика. Така както светът чува Христос в проповядването на благовестието, така той може и да го види чрез любовта ни един към друг и към нашите ближни, чрез начина, по който се грижим за Неговото творение и посветено изпълняваме ежедневните си задължения. Вярата идва от слушане, но тя винаги е придружена от дела. Тези дела насърчават общото благо, дават приоритет на грижата за бедните и най-уязвимите и работят за справедливостта по примера на нашия Господ. (Матей 5:16; Йоан 13:35; Ефес. 2:8-10; Лука 4:18-19)

До онзи последен ден, когато Христос ще дойде отново и светиите от миналите поколения ще бъдат възкресени, Църквата като невеста се събира в очакване на завръщането на младоженеца. Затова ние чакаме, копнеейки за изпълнението на надеждата на Църквата, когато Самият Бог ще живее с нас, когато ще познаем Всемогъщия Господ Бог – Отец, Син и Свети Дух – и ще Му принасяме вечно поклонение, отдавайки слава на Бога „в църквата чрез Христос Исус во веки веков. Амин.“ (Откр. 21:3; Еф. 3:21)

Превод: Радостин Марчев