Тихо прибежище
„Народът ми ще живее в мирно заселище и в тихи, спокойни места.“
Исая 32:18
Мирът и душевното спокойствие не са привилегия на хората, които не са новородени от Божия Дух. Мирът и покоят са специално притежание на Господния народ и само на тях. Богът на мира дава съвършен покой на онези, чиито сърца са отдадени на Него.
Преди човекът да падне в изкушение и грях, неговият Бог му даде прекрасната градина на Едем като негови места за почивка Уви! Колко скоро грехът помрачи прекрасната обител на невинността.
В деня на всеобщия гняв, когато потопът помете виновната човешка раса, избраното семейство беше тихо защитено в мястото за почивка в Ноевия ковчег, който ги отнесе от стария осъден свят в новата земя на дъгата и завета. Днес те олицетворяват Исус, който е ковчегът на нашето спасение.
Израел почиваше в безопасност под опръсканите с кръв жилища на Египет, когато ангелът унищожител порази първородния, а в пустинята сянката на облачния стълб и течащата скала даваха сладка почивка на уморените поклонници.
В този момент ние уповаваме на обещанията на нашия верен Бог, като сме уверени, че думите му са пълни с истина и сила. Ние се осланяме на доктрините на Неговото слово, които са същинска утеха за нас.
Ние сме скрити в завета на Неговата благодат, който е пристан на наслада.
Ние сме по-облагодетелствани от Давид в Одулам или от Йона под тиквата, защото никой не може да нахлуе или да разруши нашия подслон.
Личността на Исус е тихото място за почивка на Неговия народ. Когато се приближаваме до Него в разчупването на хляба, в слушането на Словото, в изследването на Писанията, в молитвата или възхвалата, ние намираме всякакви начини да се приближим до Него. Когато сме изпълнени с безпокойство, само Той може да върне и възстанови мира в нашия дух.
Чувам думите на Словото, които прогласяват Божията любов.
Виждам кръвта, проляна от Христос за мен на кръста. Осъзнавам могъщата жертва, дадена за мен и имам мир с Бога.
Това е вечен мир, сигурен като името на Яхве. Този мир е солиден като Неговия непоклатим трон, завинаги остава същият:
Облаците могат да идват и да си отиват, и бурите могат да поискат да затъмнят небето над мен.
Запечатаният с кръв завет, скрепен от Исус Христос не се променя, кръстът е винаги близо, за да прибегнем там и да получим мир и утеха.
Spurgeon’s Gems
Тихо прибежище
„Народът ми ще живее в мирно заселище и в тихи, спокойни места.“
Исая 32:18
Мирът и душевното спокойствие не са привилегия на хората, които не са новородени от Божия Дух. Мирът и покоят са специално притежание на Господния народ и само на тях. Богът на мира дава съвършен покой на онези, чиито сърца са отдадени на Него.
Преди човекът да падне в изкушение и грях, неговият Бог му даде прекрасната градина на Едем като негови места за почивка Уви! Колко скоро грехът помрачи прекрасната обител на невинността.
В деня на всеобщия гняв, когато потопът помете виновната човешка раса, избраното семейство беше тихо защитено в мястото за почивка в Ноевия ковчег, който ги отнесе от стария осъден свят в новата земя на дъгата и завета. Днес те олицетворяват Исус, който е ковчегът на нашето спасение.
Израел почиваше в безопасност под опръсканите с кръв жилища на Египет, когато ангелът унищожител порази първородния, а в пустинята сянката на облачния стълб и течащата скала даваха сладка почивка на уморените поклонници.
В този момент ние уповаваме на обещанията на нашия верен Бог, като сме уверени, че думите му са пълни с истина и сила. Ние се осланяме на доктрините на Неговото слово, които са същинска утеха за нас.
Ние сме скрити в завета на Неговата благодат, който е пристан на наслада.
Ние сме по-облагодетелствани от Давид в Одулам или от Йона под тиквата, защото никой не може да нахлуе или да разруши нашия подслон.
Личността на Исус е тихото място за почивка на Неговия народ. Когато се приближаваме до Него в разчупването на хляба, в слушането на Словото, в изследването на Писанията, в молитвата или възхвалата, ние намираме всякакви начини да се приближим до Него. Когато сме изпълнени с безпокойство, само Той може да върне и възстанови мира в нашия дух.
Чувам думите на Словото, които прогласяват Божията любов.
Виждам кръвта, проляна от Христос за мен на кръста. Осъзнавам могъщата жертва, дадена за мен и имам мир с Бога.
Това е вечен мир, сигурен като името на Яхве. Този мир е солиден като Неговия непоклатим трон, завинаги остава същият:
Облаците могат да идват и да си отиват, и бурите могат да поискат да затъмнят небето над мен.
Запечатаният с кръв завет, скрепен от Исус Христос не се променя, кръстът е винаги близо, за да прибегнем там и да получим мир и утеха.
Spurgeon's Gems
