СТАР ЗАВЕТ, 2 ЛЕТОПИСИ, глава 26-B

Четиво с продължение…

В Словото Си, Бог не е разрешил да се съвместяват от един и същи човек службите на свещеник и на политически управник от всякакъв вид – било то цар, император, министър председател и дори президент като Тръмп – не си правете погрешно заключение, аз харесвам Тръмп, но като президент, не като евангелски месия. Той може да бъде само инструмент в Божията ръка и толкова.

Словото прави разлика между административната и духовната власт.
Едната трябва да изпълнява светските административни задължения за управление и в най-добрият случай защитава и осигурява благоденствието на народа.  Другата – духовната власт и служение, се упражнява от специално призвани от Бог човеци. В Стария завет, в древния Израел, това са били (и за тях са още) потомци на Арон, от племето на Левий. Само те са имали право да свещенодействат и да принасят примирителни, и благодарствени жертви пред Бог.

В Новия завет отново призванието за свещенослужение идва от Бог, но то не е на основа произход, а на посвещение, а Църквата има отговорността да припознае призваните от Бог и посветени за служение хора.
И в Стария и в Новия завети смесването на духовната и административна власт е неприемливо. Това е причината Църквата да е отделена от държавата. Нарушаването на този принцип е против Божията воля и винаги е водило до извращения, фанатизъм, насилие и провали.
Историята ясно потвърждава тези следствия.

Пример за това може да бъде Инквизицията на католическата църква. И до днес мисълта за инквизицията буди тежки критики и отвращение.

Православната църква също не е извън такова обвинение.
По нашите земи е известна с избиването до крак на богомилите, от които е останало за спомен само една „Беседа против богомилите“ на Презвитер Козма и нищо повече.

Може да кажете, ние протестантите сме свободни от такива обвинения.
Не, не е – за съжаление!

Следва продължение…