19 Май / ЛУКА

прочит за деня: Лука
3-4 глава

КРЪЩЕНИЕ С
ОГЪН

„…Аз ви кръщавам с вода, но идва
Онзи, който е по-силен от мен, на Когото не съм достоен да развържа ремъка на
сандалите Му. Той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън“. (Лука 3:16)

Винаги съм
възприемала кръщението в Святия Дух и огъня като едно. Може би заради огнените
езици, които слизат върху събралите се в Горницата на Петдесетница. Но сега се
замислих, че вероятно не случайно са разграничени, въпреки че не могат едно без
друго. И са ни обещани и двете, ако отидем при Онзи, на Когото Йоан не е
достоен да развърже ремъка на сандалите.

Хм, леко съм
разколебана – кръщение с огън – това към благословенията ли спада или към
проклятията?

Забелязвам и
една интересна последователност. Когато Исус бива кръстен в река Йордан и Святият
Дух слиза върху Него, идва глас от небето, който казва: „Ти си Моят възлюбен Син“. (Лука 3:22) При кръщението си Той получава увереност и
потвърждение за Своята идентичност. След което бива отведен от същия този Дух в
пустинята, където започват изкушенията на лукавия.

И кое е жилото
на всяко едно от тях – „Ако си Божият
Син…“ Изначалната стратегия на Сатана, още от Едемската градина, е да вкара
съмнение първо по отношение на идентичността ни и оттам – относно Божията любов
към нас, тъй като те са свързани. Няма как да повярвам, че Бог ме обича, ако не
знам коя съм аз за Него.

Само Святият
Дух в мен може да ми даде истинска увереност, с която да извикам: „Авва, Отче!“ (Римл. 8:15) Не бих могла
да устоя, когато дойдат изпитанията, без увереността, че каквото и да става,
любовта на Татко е по-силна.

След като
Сатана не успява да всее у Христос съмнение, че Той е Божият Син, възлюбен от Татко
Си и изпратен със специална мисия на земята, Исус се връща „в Галилея със силата на Духа и слух се
разнесе за Него по цялата околност“ (Лука 4:14). Дали пък това не е белег
на огнено кръщение, случило се в изпитанията?

И сега
неочакваната развръзка: Отваря се вратата на една синагога и камерата бавно се
плъзва по лицата, застинали в очакване. В центъра е застанал млад мъж, на
когото подават книгата на пророк Исая. Той я отваря на точно определено място и
започва да чете:

„Духът на Господа е върху Мене,
защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; пратил Ме е да проглася
освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода
угнетените, да проглася благоприятната Господня година.“ (Лука 4:18-19)

Това ме кара
да се замисля, че дори Исус не влиза в Своето призвание, без да е преминал през
огненото кръщение на изпитанията, където да познае силата на Духа. Нима мога да
очаквам с мен да се случи нещо по-различно? Как иначе ще изпълня призванието
си?

Е, няма как!
Убедих се, че кръщението с огън, в крайна сметка, е благословение!

Габриела Николова