СТАР ЗАВЕТ, 2 ЛЕТОПИСИ, глава 26-A

Политически и духовни фундаменталисти

Четиво с продължение..

„И името му се прочу надалеч; защото чудно му се помагаше, докато стана силен. Но когато стана силен, сърцето му се надигна, та се отдаде на поквара; и извърши престъпление против Господа, своя Бог, като влезе в Господния храм, за да покади върху кадилния олтар…
…проказата му избухна на челото му пред свещениците в Господния дом, близо до кадилния олтар…
И цар Озия остана прокажен до деня на смъртта си; и живееше в отделна къща като прокажен, понеже беше отлъчен от Господния дом“ 2 Лет. 26:15-21

Тази 26 глава от 2 Летописи ни разкрива удивителната и тъжна история на цар Озия.
Той е бил един от праведните царе на Юда или поне през по-голямата част на царуването си. А то царуването му е било едно от най-продължителните, цели 56 години.

Със сигурност цар Озия е бил любим цар на всички.
Народа го е обичал, защото управлението му е било успешно. Хората са живеели мирно и са благоденствали. А Озия за да направи живота им по-лесен и защитен е издигнал е крепостни стени и кули, построил е водоеми и е изкопал много кладенци… имал и орачи, и лозари по хълмовете и на Кармил, защото обича. земеделието. (ст.10)
Ето такъв управник си е заслужавал любовта на народа!

Цар Озия е имал отбрана войска, която също го е тачела.
Имал е повече от 2 600 способни военачалниците и войска от 307 500, които са се биели с голямо юначество, за да помагат на царя против враговете. (ст.11-14). Отбелязахте ли в текста, че войската е „помагала на царя“, т.е. била съпричастна и напълно е подкрепяла военните решения на своя цар? 

Озия е бил любимец и на пророците, и на свещениците защото вършил това което е право пред Господа и е имал в обкръжението си пророци като Захария, който е разбирал Божиите видения.(ст.5) Може да се твърди, че и пророк Исая му е бил съпричастен, защото с тъга е отбелязал неговата кончина. (Ис.6:1)

И най-важното, цар Озия е бил и Божи любимец, защото докато е търсил Господа, Бог му е давал феноменален успех срещу арабите, филистимците и маонците. А амонците, по неволя му давали подаръци и името му се е прочуло чак до Египет защото е станал много силен.(ст.6-8) Обърнете внимание на имена на царя, защото те са говорили точно за това. Той е бил известен с две имена – „Азария“ (1Царе 15:1) неговото лично име което означава „Господ помага“ и името „Озия“, което е получил при възкачването си на трона и означава „Господ е силен“. Имената му са отразявали точно действията на Господ в живота му. За него Господ му е бил силен защитник и много му е помагал.
Невероятно, нали!

Проблема е дошъл когато Озия станал силен, и си помислил, че самият той е причината за успеха и че всичко му е позволено. Сърцето му се надигнало, отдал се е на поквара и е извършил престъпление против Господа, своя Бог, като влезъл в Господния храм, в Святото място, за да покади върху кадилния олтар, нещо което е било забранено и Господ го е поразил с проказа, която е избухнала на лицето му. (ст.16-19)
Това е още по-невероятно!

Следва продължение…