След празника

С отшумяването на Празника малко по малко, отпочинали, заредени или не … ние ще влезем в същата рутина на живота си, в която сме били, ако не претворим в духа си същината на Рождеството! Това е повод да облечем следпразничните си “дрехи”, които сами ще изберем!

„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.”

Йоан‬ ‭3‬:‭16‬ ‭

Празнувайки Христовото Рождение, отбелязвайки новото начало и Новия завет с Господ ние усилваме новата си надежда, която да укрепи вярата ни и тя да въздигне всяко усилие, с което да следваме повеленията на Бога, оставени ни по примера на Христос. Четейки историите на апостолите след възкресението на Христос ние можем да получим истинско вдъхновение и да укрепим надеждата си за Вечността, когато допуснем Духа Му да роботи в нас. Деянията наред с пътя на апостолите ни разкриват многопластовите вътрешни борби в душите на хората, които уж искат да следват новата вяра, а същевременно са силно привързани в рутината на познатото статукво, която често ги подлъгва и погубва. Как да се преоблече душата ни в новото си “аз”?

Ролята на светите апостоли е еднозначна и неоспорима. Тяхната лична среща с Възкресението ни дава насърчения, а жертвите в животите им ни укрепват да търсим Истината и да молим за лично спасение. Петър, който е канарата, върху която Христос обеща съграждането на църквата Си е пример за осъзнаването и твърдостта в човешкия характер. Този, който трудно овладяваше човешките си емоции, но твърдо следваше Учителя си и пожертва себе си за делото на Христос ни дава от първо лице – истинското благовестие, пренесено през годините за наше насърчение и укрепване на вярата.  

„Бог, като възкреси Служителя Си, първо до вас Го изпрати, за да ви благослови, като отвръща всеки от вас от нечестието ви.“ 

Деяния‬ ‭3‬:‭26‬ 

Днес с отминаването на празника и “пропяването на много първи петли”, можем ли да отсеем заблудите си и да поемем пътя на Рожденика след бляскавото Му отпразнуване или просто ще изхвърлим лъскавите опаковки и ще поемем рутинния си път без ясното познание за Неговите повеления. Празнувахме и се веселихме, ядохме и се благославяхме, чакахме и получихме, надявахме се и може би повярвахме. 

“Първите петли пропяха” … Отричаме ли се, като влизаме в обикновеното русло на ежедневието си или сме окрилени от Рождественото проявление на вярата и можем да се борим с всичките си демони?! Важно е как ще е от днес нататък, след празничното разсъмване!

Имаме ли сили да надникнем в сърцата си и да отделим личната си тъмнина в сектора за преработка?! Вярата, че не сме сами в тези битки и че смисълът им е насъщен ще ни направи жертвоготовни и отзивчиви към всяка човешка болка – наша и чужда. 

Отминават празниците, отшумява звънът на кристал и намалява блясъкът на дрънкулките ни. Скоро часовникът ще отмери 12 часа в полунощ и ще сложи началото на още една Нова Година. Нека отчитайки времето, отмерено от светските ни часовници, се замислим за отчета, който всеки от нас ще даде, когато часовникът удари най-важният си час! Бог е верен и ни дава времето Си, според Неговия план за нашето израстване. Изборът да Го следваме е наше изконно право, а вярата за възможността на вечното време е най-святият подарък, Който някога сме получавали! 

Нека следпразнично се замислим, нека потърсим, нека изберем и се подготвим за най-великия възможен празник – влизането във Вечността! Бог ни очаква с благоволението Си, докато сме тук и сега да се преклоним в Неговото име и пред Неговия престол, чрез силата на Духа Му!

Господ е верен в обещанията Си!