Щутгартската (Лутерова) Вулгата

Весела КулеваМалко преди Рождество Христово през ноември 1995 г. медийна сензация в Германия направи една новина, която обърна погледа на немската общественост към църковната история три месеца преди общонационалното възпоменание на 450-годишнината от Мартин Лутеровата смърт.

В голямата архивна колекция от библейски издания в Баден-Вюртембергската областна библиотека в Щутгарт бе открито издание на латинската Библия (Вулгата), за което се предположи, че е използваната Вулгата от Мартин Лутер при превода на Новия Завет на немски език през 1521-1522 г. С годините, обаче, се засилиха съмненията, че немският реформатор – работил над превода единадесет седмици в скривалището си в замъка Вартбург – е ползвал именно това издание.

Откритата Вулгата е от 1519 г. , печатана е във френския град Лион.

Дали е играла изобщо някаква роля за превода на Лутеровата Библия

и в частност при първия превод на немския Нов Завет – този въпрос не намира еднозначен отговор. През 1997 г. се проведе първият сериозен диспут между експерти по тази централна тема – а десет години по-късно в научния дискурс не е постигнат консенс.

По основните въпроси на Лутеровия превод, обаче, консенс съществува. Лутер започва превода на Новия Завет на немски език, заставен от Меланхтон, който се грижи и за укриването на издирвания от Рим реформатор. Меланхтон носи прозвището “малкия грък” – той е професор по гръцки език на завидната млада възраст 24 години – владее езика на оригиналния Нов Завет като свой роден. По всяка вероятност, Меланхтон прави редакцията и корекцията на Лутеровия превод. Там, където Лутер има трудности с превода от гръцки на немски, идва на помощ латинската Вулгата – тя служи като естествен лингвистичен и тълковен мост между немския и гръцкия езици. Но как да се докаже, че именно откритата Щутгартска Вулгата е ползвал при работата си Лутер?

Учените, които поддържат становището, че това е ползваното от бащите на Реформацията латинско издание,

откриват в Щутгартската Вулгата изключително голямо количество бележки, странични вметки, единични думи, препинателни знаци, групиране на текст и особени корекции, които разкриват поразителни прилики с подобни елементи в Лутеровия превод на Библията. Тук те виждат доказателствата за пряко и интензивно ползване именно на Щутгартската Вулгата при превода на Лутер. Според тях, латинското издание е ползвано от него или при предварителната работа по превода, или при редакцията на вече завършения превод, преди да бъде издаден Новият Завет. Бележките върху Щутгартската Вулгата са правени от вече готовия немски текст, твърдят привържениците. И служат да маркират особеностите на немския език и решенията (и колебанията), до които е стигал преводачът.

Нанесените на ръка бележки продължават да смущават духовете на изследователите. Кога са правени тези бележки – преди превода, по време на превода или след него – и дали от латинския спрямо немския текст, или обратно – тези въпроси поляризират повече от десет години.

Крайни скептици считат, че последният въпрос е твърде маловажен, за да му се обръща толкова голямо внимание.

За тях основният проблем остава –

макар бележките върху изданието да са със сигурност от един автор (по всяка вероятност преводач) и да са правени на ръка вероятно по-късно върху отпечатаната в Лион Вулгата, те имат многообразен спектър на стила и шрифта, който подвежда, че Лутер е авторът. Всеки друг преводач по онова време би могъл да бъде “заподозрян” в авторство, стига да е наличен автографът му за сравнение.

В немските графства по онова време тепърва се консолидира езикът и се правят всевъзможни опити за преводи на отделни глави от Библията и на трактати на църковни автори от латински на немски език. Вероятно преводач е бил един от неизвестните или малко известните Лутерови съвременници, който е правил бележките си по време на свой превод. По всяка вероятност този преводач е имал достъп и до текстове на Мартин Лутер, тъй като проповедите на Лутер по това време са масово разпространявани. Бележките в Щутгартската Вулгата са в началото и в края на тома. Според скептиците те представляват автентичен извор за разпространението, съхранението и предаването на Лутеровата литература сред немския народ. Редица езикови особености на бележките налагат тезата, че са правени през 1540-те – т. е. 20 години след изданието на Лутеровия Нов Завет от 1522 г.

Бележките доказват със сигурност, че

идеите и книгите на Лутер са широко известни и масово използвани четвърт век след първото издание на Новия Завет на модерен немски език.

Авторът е познавал много добре Лутер и копира реформатора – стилистично и в херменевтиката му. Бележките не дават много лична информация, вероятно е живял в Саксония, като е имал връзки с двора Витенберг, възможно е да е бил монах, напуснал католицизма – подобно Мартин Лутер.

Някои лични бележки са от особен интерес за изследователи на Лутеровото писмено наследство. Преди началото на книгата Битие по празните страници след корицата Щутгартската Вулгата съдържа стихове от един считан за загубен еврейски псалтир на Мартин Лутер. Към бележките е добавена и част от молитва на латински от 11 реда, за която е известно, че Лутер записва в псалтира си през лятото на 1521 г. – за успокоение по време на гоненията. За разлика от другите ръкописни бележки в Щутгартската Вулгата, които са познати и от други извори, този Лутеров текст е напълно непознат като препис.

Молитвените стихове, озаглавени “Oratio fraternitatis in mundo & ompatim” създават в началото друг проблем. Какво означава последната дума в заглавието, ompatim, която не е латинска: “Молитва на братството в света и ompatim…”? Непосредствено над заглавието на стиховете е даден извор “ex psalterio D. M. L.”, което означава “из псалтира на д-р Мартин Лутер”, а моливата стои и към други бележки на страниците на Щутгартската Вулгата.

Молитвата датира наистина от времето на Лутер във Вартбург

от 5 май 1521 г. (когато започва укриването му инкогнито в замъка Вартбург като “монах Юнкер Йорг”) до 1 март 1522 г. Тази молитва отразява екстремната ситуация, в която се намира Лутер – той е преследван, има заплаха за живота му, заповед за смъртта му. Молитвата е изведена от контекста на 16 глава на Евангелието на Йоан, където Лутер превежда: “За да имате мир в Мен, в света имате страх, но бъдете утешени, аз надвих света.”

Но какво да разбираме под незнайната дума ompatim? Възможно е да става дума за анаграм, което при Лутер в бурните времена на Реформацията не би било новост – той използва анаграми и кодове при кореспонденцията си и позивите си с проповеди. (Други реформатори също ползват кодирани подписи – Калвин, например, се подписва с анаграма Алквинус, вместо със собственото име Калвинус.) Така например, когато през 1530 г. Лутер се намира със съмишленици в замъка Кобург, там ги застигат заплахите за размразяване на Вормския едикт от 1521 г., с което биха влезли в сила нови рестрикции и преследвания срещу евангелските християни. Лутер използва създадения от него анаграм Грубок за Кобург в кореспонденцията си до евангелските църкви по повода.

Кодирана кореспонденция ползват, обаче, не само реформаторските сили, но и католическите ордени, евангелските свободни (нелутерански) братства и различни светски сдружения по същото време. Ако се приеме, че думата ompatim е анаграм на Лутер, то по всяка вероятност това е кодът за обиталището му. Свое писмо до Георг Спалатин от скривалището си сред скалите на Вартбург, например, Лутер завършва с един кодиран ред – “от заточението ми на остров Патмос” (по Откровение 1:9). Това писмо е писано на 10 юни 1521 г., по всяка вероятност тогава или малко по-късно се ражда и молитвата му. В чието обръщение е възможно да се съдържа анаграм на Вартбург с името на острова Патмо(с) – ompat-im ( “в – Патмо(с)”). Така молитвата би започвала с “Молитва на братството в света и във Вартбург” (т. е. където е изолиран с малко посветени съмишленици Лутер). От времето на престоя на Мартин Лутер в замъка Вартбург не е запазена цялата кореспонденция, но от наличното се разбира, че след юли 1521 г. реформаторът предполага, че противници са разкрили символа “остров Патмос” и могат да открият оттук скривалището му. Поради това заменя с друг криптов код името Вартбург, вероятно първоначално с този анаграм – ompatim .

Дори да не е държана от ръцете на Лутер и да не е латинското издание, което той е ползвал за превода си, бележките на Щутгартската Вулгата предлагат изключителен извор на ръкописно съхранен реформационен материал – записван коректно и предаван съзнателно. Но най-вече – широко употребяван и масово разпространяван.

В контекста на диспута за автентичността на автора на тази Вулгата е интересен фактът, че Мартин Лутер прави своя ревизия на Вулгата – но през 1529 г., която има място преди всичко в историята на Реформацията в Германия. Тъй като е опит на реформатора да осигури по-добър, актуализиран лексикален достъп до Писанието за онези германци, които отказват да четат Библията на своя роден език и държат да я четат на латински.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.