Що е то библицизъм?

Що е то библицизъм?

Що е то библицизъм?
Ето моето определение за библицизъм: Библицъзмът е тенденцията да се обръщаме към отделни библейски стихове или набор от стихове от различни части на Библията, които изглеждат свързани, за да създадем впечатление за яснота, авторитет и крайно решение на нещо. Това на практика е сложен тълкувателен и богословски въпрос, произлизащ от факта, че ние разполагаме с една сложна и разнообразна Библия.

 

Да се изразим по друг начин, библицизмът е склонността да се прибягва до „стихове-доказателства“, като „ясното значение“ на стиховете е представяно като окончателно и необоримо „доказателство“ за дадена богословска позиция.

 

Аз не казвам, че Библията не формира, не дава насоки и/или заповеди за въпроси, свързани с вярата и живота. Аз казвам, че начинът, по който Библията го прави, е много повече от това просто да вземем стихове от Библията и да ги сложим на масата.

 

Библията просто не работи по този начин.

 

Причината за това е, че Библията е написана от различни хора, при различни обстоятелства, за различни причини, в продължение на повече от 1000 години. Тя е писана във времена на мир и на война, в сигурност и в робство, в младостта на Израел и в неговата зрялост, а след това и по време на Римското управление. Писана е от свещеници, книжници, царе и обикновени хора, разделени от време, политика и география, да не споменавам психологическите им профили според Майер-Бригс.

 

Всяко твърдение, свързано с това на какво ни „учи“ Библията, трябва да отиде отвъд простото цитиране на един-единствен стих или на група стихове, и да се придвижи към едно по-сериозно ангажиране с:

 

Непосредствения литературен/богословски контекст на стиха/стиховете.

Мястото на всеки стих/стихове в контекста на голямата библейска история („каноничния контекст“).

Себеочевидното и важно богословско разнообразие, различията и различните трансформации, които наблюдаваме в Библията.

Различните древни контексти, от които се появява всяко едно библейско твърдение.

Тези 4 неща са взаимно свързани. Например 4 е поне една от причините ние да имаме 3, а фактът, че имаме 3 ни кара да помним 2.

 

Не мога да се сетя дори за една единствена богословска теза или християнско учение, което да запазва една херменевтична, богословска и доктринална удачност без се ангажира с тези 4 фактора.

 

Но библицизмът:

 

често представлява един стремеж към налагане със сила, една реторична насилническа тактика, която твърди, че Бог е на страната на нашите идеи;

освобождава ни от отговорността да уважаваме достатъчно Библията, за да се борим с нея и с това какво означава да я четем добре – именно това, което евреите и християните са правели през последните 2500 години;

омаловажава Библията като я чете подобно на телефонен указател или на упътване в няколко последователни стъпки вместо като това, което тя всъщност е: една сложна, разнообразна смесица от мъдри разсъждения за живота с Бога, написани от верните за верните.

 

Библицизмът не е библейски – и аз нямам проблем да оставя привидното противоречие на израза в този му вид.

 

Превод: Радостин Марчев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.