Същественият Съществуващ

Опитвам се да заглуша шума от  запенения от твърде много емоции телевизор. Избори, прогнози, сценарии и конспирации. Грабвам контролните на учениците. Ще оценявам техния избор в тестовете. Гледам обърканото съгласуване по род и число, сгрешеното управление на глаголите и хаотичното преписване в онлайн – среда и се чудя риторично. Защо не искат да го схванат, защо не искаме да се научим, защо се учим, а понякога и съвсем не, от грешките си?

Защо грешим в изборите си всеки ден- малки и големи? Някак не се ориентираме ли, или от бързане и горделивост да сме първи, или от немарливост да се просветим, или от вируса на апатията, налегнал човечеството ни в последните години?

Защо трябва да им пиша двойките, защо трябва пак да сърбаме попарата на грешните решения в политиката, отношенията с близки, колеги, с хаоса в главите ни?После ще търсим задължително виновни или ще се посипваме с прах и пепел, когато вече е късно? Защо не почитаме правилата и инструкциите за живота и граматиката му?

Заблудили сме се и ние в съгласуването, zатова опитите ни да поставим в хармония и баланс ежедневието си се разсипват като пясък. И търсим правилното съотношение на труд и почивка, любов и грижа, дисциплиниране и свобода… И в това лутане и пробване да измислим нови закони и правила, изцеждаме сетни сили. Дрънчим грозно с претенциите си на опустошени съдове, неудовлетворени от постигнатото съдържание. Нареждаме изречението на живота си по свое усмотрение и сами падаме в паяжината на изборите си. Избираме да сме си сами богове и съществителни, около които се върти целият свят. Завихрени от центробежната сила на живота и вкопчени в несъществени амбиции пропускаме най-важното.

Нямам вече червен химикал да подчертая  грешното съгласуване. Две години копнея за хартия и шум от молив. Технологията ми налага своите закони на форматиране. (Мразя я тази дума- лош спомен от грубо отношение). Поправям в чата на образователната платформа и вече си мисля как ще върна учениците в началото на пропуските им. Ще съм милостива и няма да пиша двойки. Ще обясня за тези, които имат уши да чуят. С виждането е по-трудно в тази  ОРЕСсреда.

Съществително име! Без него не може. Дори глаголът е неспособен да опише пъзела. Съществителното е носителят и само към него мога да приложа, т. е. да употребя прилагателно, като то ще му се подчини, ще се нагоди и напасне към  рода и числото.То ще се покори и трансформира според съществената информация, според същността, съдържанието и същината. Ще го опише, разкраси и доуточни, ще го оцвети и озвучи. Ще бъде красив накит към същината.

Не е ли същото в духа ни? 

Същественият в изборите ни всеки Божи ден.

Носещият същината на  всичко видимо и невидимо.                                   

Вечно  Съществуващият, отвъд време и пространство.

Сущий на небесах (пеят руснаците в църквите). 

Насъщният като хляба и любовта, без която не можем.

Същият, пълен с милост и прошка вчера, днес и утре. 

Съществителният, в Който живеем и умираме, правейки правописните си грешки!                     

Същественият деятел на глаголното ни дишане, влизане и излизане, възрастяване и остаряване.

Същинският Изкупител на паденията  и греховете ни.

Същностният, Който прати слово и създаде всички  същества потребни за  нашето благо.

Същественият, Който събра в себе си всички части на вселенския синтаксис за предците ни, нас и нашите внуци.

Защото само Той е кръстът, който постанови  мир между небето и земята, а после се протегна настрани към болното ни човечество и го прегърна жертвено. Преди хиляди години изяви същността Си и изпрати словото Си, за да ни предпази от грешки и болезнени избори!

И  за да ни прибави още, и още, и още…От любов към нас!

"Първо търсете Неговото Царство и всичко останало ще ви се прибави!"

                                                                                                                           Матей 6:33