Рождествени мисли

Топлина, светлинки, уют, аромати, топла прегръдка и детски ръчички, обвити като най-красивата огърлица за врата ни, приятни мигове, изненади, подаръци…

Това е представата ни за най-семейния празник в годината – Рождество.

Но за някои е усилия, натоварване, организация, тичане.

За трети – най-тежкият период. Осъзнаване, равносметка, самота.

Родена съм на нова година. 

"Еха!" – възкликват някои – "Сигурно е забавно?"

Помня как като дете чаках някой приятел да дойде на рождения ми ден, но повечето пъти си оставахме само семейството – все пак всички стягаха посрещането на  новата година. 

После, като пораснах, аз самата стягах посрещането на новата за семейството и някак покрай това минаваше и рождения ден. Често бях толкова уморена, че представата ми за добро изкарване на двата празника в едно беше всичко да мине и да се представя добре като домакиня. Мъжът ми беше толкова сладък в опитите му да "насочи прожекторите" и към мен… Като бяха малки първите ни четири породени деца шеговито им  казваше, че фойерверките в полунощ са за мен и, че целият свят празнува рождения ми ден…

И все пак, всяка година, на края на вечерта, след умора и толкова шетане, успокоена, че събирането е преминало добре и всички са доволни, сядам, отпускам се, а сърцето ми почва да пулсира и пърха доволно и благодарно от присъствието на любимите хора, от възможнстта, независимо от повода, да сме заедно.

Наскоро приятелка забременя с трето дете. Решението да го задържи беше битка със самата нея, ангажиментите с първите две дечица, с невярващия ѝ съпруг и свекърва, с финансовите и битовите несгоди… Но животът, надеждата, любовта победиха! Знам, че когато му дойде времето, след суетнята около раждане, изписване, първоначалните грижи и организацията на новата ситуация, ще дойде и моментът на радост, благодарност, почуда и възхищение от чудото на новия живот. Моментът на празнуване на живота!

Какво значи да празнуваме?

Какво значи "празник"?

В тази дума коренът е "празно".

Празно откъм ангажименти?

Откъм работа?

Или пък празно сърце, празни ръце, празна къща, празно време?

Не!

Де не бъде!

Празно откъм самосъжаление, откъм неправилни очаквания и нагласи, откъм фокусиране върху себе си и собствените емоции.

И тогава празникът ще стане пълник.

Пълник, защото ще е пълен с грижа към другите, фокус към тях. 

От това се изпълваме с правилна мотивация, правилни емоции и сила да погледнем с нови очи на празниците и начина, по който да ги очакваме

и прекарваме. Не какво ще ни дадат, а какво ние ще дадем, не как ще ни почетат, а как ние да почетем.

Няма по-пълно сърце от даващото сърце.

"По-блажен, който дава, нежели, който получава."

Мисля си за това как са се справили с практичната част по възприемането на беременността, износването и раждането на детето едни други  родители – преди две хиляди години… Противодействието на роднини, на обществото… Неудобства… Повече въпроси, отколкото отговори… И Детето – както и тогава, така и до днес – дошло без фойерверки и почетено от малцина.

Дошло да послужи, вместо да Му бъде послужено…

За да бъде с тези, които обича…

За да направи празниците ни пълници!

За да направи чрез живота Си целия ни живот пълник!

Пълен с прошка, мир, радост, любов и всякакви благости и милости!

Има за какво да благодарим, има за какво да тържествуваме, въпреки обстоятелствата, въросите, неудобствата, самотата.

Въпрос на фокус и приемане е.