Респект и равенство – футболът и евангелските корени

Те се върнаха по улиците на Амстердам! Скандалните футболни фенове.

И отново в цяла Европа, заради Евро 2020 ще ги видите по улиците на Рим, Глазгоу, Санкт Петербург, Копенхаген, Мюнхен, Севиля, Лондон, Баку, Будапеща и Букурещ. Те се стараят да мислят положително, те са признаци на завръщащата се нормалност.

Спортното и приятелско съперничество, заедно с чувството за принадлежност към по-широкото европейско семейство, се изразява във взаимното „уважение“ – тази дума е на фланелката на всеки играч – вижда се, когато играчите си подават ръка, за да се изправят. Виждат се поздрави и дори топли прегръдки след последния съдийски сигнал с играчи от другия отбор.

Много от футболистите се познават от съвместната игра в различните европейски отбори.

Случаят с Кристиан Ериксен на терена в мача  Дания срещу Финландия накара европейците навсякъде да затаят дъх и да отправят молитви към Бога за помощ и изцеление. Изведнъж играта и всичките ѝ претенции бяха поставени в перспектива. Животът на един играч беше много по-важен от изхода на играта.

Преди стотици години римските тълпи запълваха стадионите, за да гледат как хората се убиват помежду си или са убивани от гладни хищни зверове. Това е немислимо днес.

Защо? Откъде идват понятията „честна игра“ и „взаимно уважение“? От случайния продукт на дълъг еволюционен процес или заради „очевидната истина“, че „всички  се раждат равни“, както декларираха американските бащи основатели (половината от които бяха робовладелци)?

Дали това е очевидно. Едва ли? Не е така нито за древните римляни, нито за милионите индуси в Индия днес, които са отгледани в кастова култура с брамини във висшите социални слоеве и презрени просяци в нисшите класи.

Не. Радикалната идея за равенството се появява през първи век от един революционер на име Павел. Той заявява, че в Исус Христос няма нито евреин, нито езичник, нито богат, нито беден, нито роб, нито свободен човек.

Вкоренена в много по-древното еврейско разбиране, че всеки човек отразява Божия образ, идеята за морално равенство пред Бога в крайна сметка прониква в западната цивилизация, полагайки основите на законодателството, държавността и обществения морал. Това схващане е залегнало и в основата на спортните правила.

Народните футболни игри от края на средновековието, играни около Великден, може би водят началото си от езически ритуали за плодородие, празнуващи завръщането на пролетта. Там царуват диви и дори варварски отношения, свързани с насилие.

Селяните се състезават помежду си. Ритат, хвърлят и ловят топка (обикновено надут пикочен мехур) през полета, потоци, гори и улици, като целта е да достигнат вратата на енорийската църква на отсрещното село.

Един френски доклад описва играчите като „като кучета, които се бият за кокал“. Английските крале многократно забраняват играта, в напразни опити да спрат хулиганството. Архивите раказват за наказателни процеси поради убийства и загуба нса имущество по време на подобна игра.

В крайна сметка британците – изобретили голяма част от най-популярните спортове днес, включително тенис, тенис на маса, бадминтон, крикет, футбол, ръгби, бокс, голф, конни надбягвания, хокей и купи – кодифицират правилата за футбола и други спортове. В тези спортове се набляга на уважението и зачитане достойнството на противника, насърчава се честната игра, която прави спорта приятен.

Много от тези правила са формулирани по време на викторианската епоха на опорочен обществен морал. Но британците създават парадокс, интуитивно признат от спортистите по целия свят: че свободата и удоволствието се увеличават, когато се спазват правилата и границите. (Заслужава си да се замислите за всички сфери на живота.)

Вярвате или не, самият британски футбол е създаден през 19 век от движение, наречено „Мускулесто християнство“, насърчаващо играта заради нейните социални и физически предимства. И за да спечелят млади мъже за църквата.

Църквите и неделните училища основават някои от днешните клубове от висшата лига като Евертън (Методистката църква на Сейнт Доминго), Манчестър Сити (Англиканската църква на Сан Марко), Саутхемптън (Сейнт Мери) и Селтик (Католическата църква на Св. Мария, Глазгоу).

Химните като „Остани с мен“, „Огнена колесница“ и „Когато светиите дойдат“ все още са традиционна част от британската футболна сцена.

Футболът, както и много други елементи от живота на Европа, е формиран от евангелската истина повече, отколкото можем да си представим. Всички ние, които сме призовани да се ангажираме с онова, което се случва в Европа, като особено предизвикателно мисионерско поле, трябва да разберем парадокса, че Европа е континентът, най-силно повлиян от Библията … и от отхвърлянето на Библията.

Източник: Евангелски фокус