Разобличаване на лъжеучителите от ревност към Бога

Много пъти онези, които са си позволявали да изобличават лъжеучителите, са били наричани по различни начини. Наричани са “хора без любов” от онези, които не могат да осъзнаят своите заблуждения и защитават любимите си учители. Щом говорят негативно, това е ярко доказателство, че не са се научили да обичат. Обаче никъде в Библията не ни се говори, че трябва да обичаме лъжеучителите както заблудените техни поддръжници. Даже бих казал, че любовта към лъжеучителите е ясен белег на това, че им липсва любов към истините на Божието слово.   От друга страна разобличителите са нападани с думите: “Ти нямаш право да съдиш, само Бог има това право”. Изглежда човеците, които никога не са откривали разликата между изобличаване и съдене, така смесват двете, че им слагат знак на равенство. Контекстът на 1 Тимотей 5 глава е за презвитерите или за водачите на църкви. За тях ап. Павел пише: Онези, които съгрешават, изобличавай пред всички, така че и другите да имат страх.   Проблемът се явява, когато някои човеци не виждат в лъжеучителството грях, а по-скоро човешки интерпретации, които може би са в следствие от неученост. Но всъщност последиците върху душите на вярващите са такива, че ги отклоняват от пътя на истината. Разбира се, че изкривяването на Божието слово е грях и то такъв, че не може да бъде мълчано за него.   Проблемът по-скоро е, че когато говорим за изобличение, е добре да бъде казано, че има определени начини, чрез които това да се случва. В Новия завет виждаме, че изобличението се прави лице в лице според 1 Тимотей 1:3 и писмено според 3 Йоан 9-11 Днес има различни начини, като към тях се добавят вестници, телевизия и социални медии. Другият въпрос, повдиган от защитниците на лъжеучителите е, че защитават тезата, че задължително изобличението трябва да се случи лице в лице. Причината е, че те всеки път свързват изобличението с думите на Христос от Матей 18 гл., които не трябва винаги да се разглеждат в този контекст.   Там се говори за грях, който е извършил един вярващ спрямо друг. Този грях може да е от различен характер. Затова този подход не отговаря на пълната истина поради поне три причини.    Първо, лъжеучителят не е брат, защото той не е Божий служител. Има разлика между това някой да сбърка, понеже всеки човек поради слабост е податлив на грешки, и съвсем различно е някои да е противник на Бога като явно учи лъжи, които противоречат на Словото Божие.    Второ, всяка личност в публичното пространство, е наясно, че след като е заявила своята публичност, то е напълно нормално да има коментари относно това, което показва.    Трето, не е възможно всеки път, особено ако хиляди километри ни делят, да бъде осъществена среща с някой лъжеучител лице в лице. Тук е моментът да бъде казано, че това въобще не е оправдание за мълчанието, в което някои избират да живеят. Не е възможно един истински християнин да вижда лъжите, да му прави впечатление как те заблуждават другите вярващи и да си мълчи, защото не иска да се конфронтира с някой. Мисля, че Бог ще държи отговорен всеки, който е знаел истината, но си е премълчал, тогава когато се е очаквало от него да я сподели.   Изобличението на лъжеучителите е стремеж към опазване чистотата на Божието учение в църквата Му. Всеки, който мълчи пред лъжите на онези, които ги изричат, е участник в техните дела. Неговото участие е това, че той е пасивен относно изявяването на истината, която знае. Затова онези, които нападат другите, че са разобличители, е добре да се замислят дали те, чрез безразличието си към лъжеученията не са се превърнали в богопротивници?   Защо на изобличението на лъжеучителите не се гледа като на ревност по Бога? Защо винаги се гледа от една негативна страна, сякаш човек поради някакво критикарство или омраза е решил да изобличава. Все по-модерно стана да се говори за “hate speech” или езика на омразата. Обаче тази тема е толкова актуална, защото се прави опит да се убеди обществото, че то трябва да бъде толерантно към всички различни. Ние християните не можем да бъдем толерантни към онези, които разпространяват други учения, противни на Писанията. За нас има само една истина и тя е Божието слово – Библията.   Ап. Павел ясно заявява своята нетолерантност към онези, които разпространяват различно учение от Благата вест. “Но ако и самите ние или ангел от небето ви проповядват друго благовестие, освен онова, което ви проповядвахме, нека бъдат проклети.” Галатяни 1:8    Апостолът повтаря тези думи непосредствено едни след други два пъти, като по този начин иска да покаже на всички, че въобще не е грешно написано неговото становище. Затова ние трябва да обърнем изключително внимание на това повторение.   Човеците, които изопачават Божието слово, са под проклятие. Ако ние нямаме смелостта да им го кажем, то със сигурност те са обречени на погибел. Защо не погледнем на изобличението като на проява на любов, а не на омраза? Толкова ли негативно настроени сме за всичко, което не ни харесва, че не можем да осъзнаем колко пъти Господ поради любов ни изобличава. Е, тогава не можем ли да допуснем, че Той може да употреби и вярващи хора, които поради любов да изобличават другите? Защо винаги виждаме омраза в подобни думи? Може би, защото имаме една изкривена представа за Бога, като за Един, Който само благославя, а не наказва. Или като за Един, Който само обича, но никога не се гневи. Изглежда точно тук се крие корена или причината, поради която някои вярващи се гневят и стават нападателни когато някой изобличава любимия им учител. Защото не познават достатъчно Бога и не разбират, че Той се гневи на лъжеучителите, които извъртат Словото Му.   Божието очакване към нас е да бъдем “ревностни за добри дела” според Тит 2:14. Това включва да обичаме Божието слово и да го защитаваме, когато някой го извращава. Невъзможно е да бъдем безразлични към потъпкването на божествените истини. Затова си мисля, че когато изобличението е вследствие от любов към чистотата на Божието учение, то със сигурност е оправдано и един ден ще бъде похвалено от Бога. Християните, които ревнуват и жадуват за истина, не могат да правят компромиси с лъжата. Те се гнусят от нея и са готови да я изобличат като тъмнина, за да предпазят не само себе си, но и другите от нейната сила. Затова Христос отиде и преобърна масите на среброменителите и изгони животните от храма.    “Учениците Му си спомниха, че е писано: “Ревността за Твоя дом ще ме изяде.” Йоан 2:17 Прогонването на всички тези човеци от храма не беше проява на омраза или грубост. Надявам се, че никой не би мислил по такъв неправилен начин. А по-скоро, защото всичко това оскверняваше Божия храм и Неговото Свято Име.   Е, добре тогава, лъжеученията не сквернят ли Божието слово? Те не са ли обида в лицето на Бога? Защо трябва да бъдем снизходителни и толерантни към онези, които ги разпространяват. Отново да поясня, че въобще не подбуждам омраза или ненавист към определени човеци. Но искам ясно да кажа, че истинският християнин не може да живее в примирение, когато някой изопачава Божието слово. Той трябва смело да застане и заяви своята позиция, независимо каква ще бъде реакцията от съответната страна. Разбира се, не с обидни думи, породени от омраза. А по-скоро с ясното съзнание, че защитава ревностно чистотата на Божието учение. Подобно на Мартин Лутер, който не се страхува да изложи своите 95 тезиса през 31 октомври 1517 г. в катедралата във Витенберг. Въпреки че не е смятал да извърши революция в католическата църква, всички ние знаем, че така започва Реформацията.   Могат да бъдат споделени и още доказателства, но искам една истина да остане в нашето съзнание – ние сме призовани не само да живеем истината, но и да я защитаваме. Всеки, който е решил да следва Христос, трябва да е наясно, че не може да прави компромис с лъжеученията, нито да ги защитава по какъвто и да е начин. Човеците, които ги разпространяват, трябва да бъдат изобличавани и да им се даде възможност за покаяние.   От друга страна онзи, който изобличава, не трябва да си мисли, че е безгрешен и никога не е възможно и той да се заблуди. Единственият, Който държи цялата и абсолютна истина, е Господ и ако ние Го обичаме, винаги ще се стремим да я живеем и защитаваме.