4 Юни / ИЗХОД
прочит за деня: Изход 37-40 глава СКИНИЯТА И ЧОВЕКЪТ… по „Духовния човек“ на Уочман Ни „Така се свърши всичката работа по скинията, тоест по шатъра за срещане; и израиляните направиха всичко, както Господ заповяда на Мойсей; така направиха.“ (Изход 39:32)„Тогава облакът покри шатъра за срещане и Господнята слава изпълни скинията. Мойсей не можа да влезе…
прочит за деня: Изход
37-40 глава
СКИНИЯТА И ЧОВЕКЪТ… по „Духовния човек“
на Уочман Ни
„Така се свърши всичката работа по скинията, тоест по шатъра за срещане; и израиляните направиха всичко, както Господ заповяда на Мойсей; така направиха.“ (Изход 39:32)
„Тогава облакът покри шатъра за срещане и Господнята слава изпълни скинията. Мойсей не можа да влезе в шатъра за срещане, защото облакът стоеше над него и Господнята слава пълнеше скинията.“ (Изход 40:34)
„Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен. (2 Коринт. 5:1)
Кулминацията в Библейската книга „Изход“ не са язвите в Египет, нито разделянето на Червено море, дори не е и даването на Десетте Божи заповеди, а изпълването на Скинията с Господната слава. Тази специално построена палатка – Скинията е била наречена още и шатър за срещане, защото сам Бог е обитавал между своя народ. Това е чудото на Божията любов – Съвършеният Бог да обитава, да води и да защитава едни несъвършени и изпълнени с недостатъци хора, за да ги направи Божи народ и да ги въведе в Обетованата земя.
Известно ни е, че по указанията, които Мойсей е получил от Бог и по образеца, който той е видял на планината (виж Изход 26:30), Скинията се е разделяла на три части: Външен двор, Светилище и Светая Светих. Външният двор е бил видим за всички и в него се е извършвало цялото външно поклонение на Бог. Светилището е било мястото, където са влизали само свещениците и са принасяли на Бог кръвта от принесените жертви, елея, тамяна и хляба. Най-вътрешната част, в която е поставян ковчега на завета, е била Светая Светих, където е обитавала Господната слава.
Апостол Павел във 2 Коринтяни 5:1 оприличава човека на Скинията. Той нарича човека „телесна скиния“, защото също се състои от три части – дух, душа и тяло. Тялото – това е неговият, така да се каже, външен двор, видим за всички и място, в което човек трябва да изпълнява всички Божии повели. Вътре в тялото се намира душата на човека, която представлява неговият вътрешен живот, и включва емоциите, волята и разума. Това е Светилището на на човека. В самата дълбочина на човешкото естество се намира духът на човека. Духът живее отвъд пределите на съзнанието на човека и отвъд пределите на неговата сетивност. На това ниво човек се слива и общува с Боа.
Ако духът на човека не е изпълнен с Божието присъствие, то Господната слава не изпълва естеството му! В такова състояние човекът е една тленна, изтъкана от недостатъци, брулена от ветровете на живота и разпадаща се от времето бедуинска палатка. Само Божието присъствие в нас може да направи ценна тази телесна скиния.
Бог е Дух и не обитава в плътта на човека, нито в душата му. Единствено духът на човека е предназначен да бъде Светая Светих. Външният двор – тялото ни, е огряно от светлина на Божията слава. Душата ни се изпълва с възторг, но само духът ни може да приеме Духа на Бога и Славата на Бог да ни осени!
Ето го и въпросът
на въпросите: Приел ли си Божия Дух в духа си?
Изпълнил ли те е Бог с присъствието си? Имаш ли ясното свидетелство за това?
Проговорил ли ти е или си все още една телесна скиния, в която не обитава Бог и
която бурите на живота ще прекатурят завинаги? Сега е времето, побързай да
приемеш Божия Дух, както са го направили апостолите в
деня на Петдесятница и цялото твое естество ще стане храм на Живия Бог!
„И като се събираше с тях (Исус), заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, каза Той, чухте от Мене. Защото Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Святия Дух не след много дни. И тъй, веднъж, като се събраха, те Го попитаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израил царството? А Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт; но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.“ (Деяния на апостолите 1:4-8)
Румен Иванов
още размисли от автора можете да прочетете на:
https://golyamotochetene.wordpress.com
