4 Юни / ИЗХОД

прочит за деня: Изход 37-40 глава СКИНИЯТА И ЧОВЕКЪТ… по „Духовния човек“ на Уочман Ни „Така се свърши всичката работа по скинията, тоест по шатъра за срещане; и израиляните направиха всичко, както Господ заповяда на Мойсей; така направиха.“ (Изход 39:32)„Тогава облакът покри шатъра за срещане и Господнята слава изпълни скинията. Мойсей не можа да влезе…

прочит за деня: Изход
37-40 глава

СКИНИЯТА И ЧОВЕКЪТ… по „Духовния човек“
на Уочман Ни

„Така се свърши всичката работа по скинията, тоест по шатъра за срещане; и израиляните направиха всичко, както Господ заповяда на Мойсей; така направиха.“ (Изход 39:32)
„Тогава облакът покри шатъра за срещане и Господнята слава изпълни скинията. Мойсей не можа да влезе в шатъра за срещане, защото облакът стоеше над него и Господнята слава пълнеше скинията.“ (Изход 40:34)
„Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен. (2 Коринт. 5:1)

Кулминацията в
Библейската книга „Изход“ не са язвите в Египет, нито разделянето на Червено море,  дори не е и даването
на Десетте Божи заповеди, а изпълването на Скинията с Господната слава. Тази
специално построена палатка – Скинията е била наречена още и шатър за срещане,
защото сам Бог е обитавал между своя народ. Това е чудото на Божията любов – Съвършеният Бог да обитава, да води и да защитава едни
несъвършени и изпълнени с недостатъци хора, за да ги направи Божи народ и да ги
въведе в Обетованата земя.

Известно ни е, че
по указанията, които Мойсей е получил от Бог и по образеца, който той е видял
на планината (виж Изход 26:30), Скинията
се е разделяла на три части: Външен двор,
Светилище и Светая Светих. Външният двор е
бил видим за всички и в него се е извършвало
цялото външно поклонение на Бог. Светилището е било мястото, където са влизали
само свещениците и са принасяли на Бог кръвта от принесените жертви, елея,
тамяна и хляба. Най-вътрешната част, в която е
поставян ковчега на завета, е била Светая Светих, където е обитавала Господната
слава.

Апостол Павел във
2 Коринтяни 5:1 оприличава човека на Скинията. Той нарича човека „телесна
скиния“,  защото също се състои от три
части – дух, душа и тяло. Тялото – това е неговият, така да се каже, външен
двор, видим за всички и място, в което човек
трябва да изпълнява всички Божии повели. Вътре в тялото се намира душата на
човека, която представлява неговият вътрешен живот, и включва емоциите, волята и разума. Това е Светилището на на
човека. В самата дълбочина на човешкото естество се намира духът на човека.
Духът живее отвъд пределите на
съзнанието на човека и отвъд пределите на
неговата сетивност. На това ниво човек се слива и общува с Боа.

Ако духът на
човека не е изпълнен с Божието присъствие, то Господната слава не изпълва естеството му! В такова състояние човекът е една тленна, изтъкана от недостатъци, брулена
от ветровете на живота и разпадаща се от времето бедуинска палатка. Само Божието
присъствие в нас може да направи ценна тази телесна скиния.

Бог е Дух и не
обитава в плътта на човека, нито в душата му. Единствено духът на човека е
предназначен да бъде Светая Светих. Външният двор – тялото ни, е огряно от светлина на Божията слава. Душата ни се изпълва с възторг, но само
духът ни може да приеме Духа на Бога и
Славата на Бог да ни осени!

Ето го и въпросът
на въпросите: Приел ли си Божия Дух в духа си?
Изпълнил ли те е Бог с присъствието си? Имаш ли ясното свидетелство за това?
Проговорил ли ти е или си все още една телесна скиния, в която не обитава Бог и
която бурите на живота ще прекатурят завинаги? Сега е времето, побързай да
приемеш Божия Дух, както са го направили апостолите в
деня на Петдесятница и цялото твое естество ще стане храм на Живия Бог!

„И като се
събираше с тях (Исус), заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното
от Отца, за което, каза Той, чухте от Мене. Защото Йоан е кръщавал с вода, а
вие ще бъдете кръстени със Святия Дух не след много дни. И тъй, веднъж, като се
събраха, те Го попитаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израил
царството? А Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец
е положил в Собствената Си власт; но ще приемете сила, когато дойде върху вас
Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея
и Самария, и до края на земята.“
(Деяния на апостолите 1:4-8)

Румен Иванов
още размисли от автора можете да прочетете на:
https://golyamotochetene.wordpress.com