Разносвачи на хляб

Забелязваме ли онези малки жестове  на внимание от хора, които щъкат в деня ни? Тези топли и щедри на похвала, благодарност и съпричастност човеци, които не се скъпят да кажат и направят светлина с думи и дело? Не захаросаните ласкатели, а онези лаконични, искрени и навременни в топлината си хора, които не те подминават, а спират до теб, за да включат със своя светилник замъждялата ти светлина. Ей така, без нищо, без изгода, без преструвка. И разбираш, че си присъствал някъде в паметта им и сърцето. И ти става харно вътре, защото си се нахранил с истински хляб.

Колко пъти ги отбелязваме в съзнанието си през деня ? И спомняме ли си за тях малко преди да заспим? "Случайно" са влезли в пътя ни като усмихнат лъч слънце. Някъде из гонитбата на задълженията и суетата те спъва усмивка, поглед или просто думичка, която ти носи радост. Така те спира, че да ти се прииска да заковеш скоростта на тази планета и удължиш мига. И ей така "случайно" променят въздуха в теб. И водата на реката в теб става от мътна  бистра. Дотолкова прозрачна, че можеш да  видиш  в отражението си човек добър и чист – такъв, какъвто те вижда Господ. Той е пратил някого да сложи във вгорченото ти днешно ястие  шепа брашно и то от отровно  вече става  годно за ядене.

Хората, които носят къшея вкусен, полезен и ароматен хляб в живота ти. И този хляб те засища и покрива всички кривизни в деня ти. И както пророк Елисей посъветва учениците си по време на големия глад в Галгал да турят шепа брашно във варивото, за да няма вече смърт в него, така и днес Бог изпраща оздравителна шепа хляб. Чрез човек, обстоятелство, дума или жест – уж"случайно". Дали ще я забележиш, вкусиш и преглътнеш  тази шепа обич е твоята част.

А Неговата е, че Той и тогава, и сега, и утре е все Един и Същ. То оттам идат думите " СЪЩЕСТВУВАНЕ", "НАСЪЩЕН", "СЪЩНОСТ" И "СЪЩИНСКИ", тоест ИСТИНСКИ. И завещаното Му Слово днес е по-актуално  отвсякога. Та в това Слово пише, че ако ни е пратено такова благословение, то е редно поне да благодарим. И още е полезно и пречистващо за теб и другия да се помолиш преди сън или просто когато се сетиш за човека, изпратил ти добра шепа брашно. Защото те е спасил от отровното ти ястие, което често и ти си сготвил от незнание.

Забелязваме ли малките знаци на изпратена обич? Омесваме ли от това брашно хляба на трапезата си и раздаваме ли по залък на гладните? Пускаме ли го  по водите с вечното обещание, че ще се върне отново при нас след време? Или духваме небрежно брашното и то се разпилява на вятъра? Или пък пренебрежително и нехайно го оставяме да мухляса? Изхвърляме ли го от дома, училището и болницата? И после настава глад и духовна суша в живота ни?

Днес имам да благодаря на много хора. Те са в мислите и молитвите ми. Разносвачи на хляб! Този свят е гладен за Насъщния хляб.