Прошката – една тежка работа

0

Бъдете любезни един към друг, състрадателни, като си прощавате един на друг, тъй както и Бог ви е простил чрез Христос.

                   Ефесани 4:32

 

Прошката не е чувство – тя е…

Прошката - една тежка работа Бъдете любезни един към друг, състрадателни, като си прощавате един на друг, тъй както и Бог ви е простил чрез Христос.                    Ефесани 4:32   Прошката не е чувство - тя е решение, трудно решение. А понякога това е нещо, което трябва да правим ежедневно.   Когато някой ни наранява дълбоко, е изкушаващо да се вкопчим в болката. Човешкият ни инстинкт е да пазим сърцето си, да преиграваме и да оправдаваме обидата си. В края на краищата, пускането на болката е несправедливо, когато раната е още прясна, предателството все още боли, или извинението никога не идва.   Но прошката не е да се преструваш, че нищо не се е случило. Това не е забравяне, позволяване или отказ на правосъдие. Става дума за освобождаване от правото си на отмъщение и да го предадем в ръцете на Бога. Става дума за избора на мира пред горчивината - не заради тези, които са ни наранили, а заради нас.   Прошката е тежка работа, защото често идва без гаранция за помирение. Тя иска от нас да предадем контрола и да се доверим на Бога за резултата. И когато сме по средата на този мач между гняв и благодат, справедливост и милост, не сме сами.   Може би сте прошепнали молитва за момента, когато се чувствате обезкуражени,  заседнали в болката от разрушена връзка. Може би сте прошепнали  молитва в чакането, молейки Бог за изцеление, което все още не е дошло. Или може би се молите за силата да направите първата стъпка - да отворите вратата към възстановяването, дори и само в собственото си сърце.   Ето и добрата новина: прошката не означава, че раната никога не е имала значение за теб. Означава, че вече не ѝ позволяваш да те контролира. Вярата казва: "Бог ме вижда. Бог се грижи за мен. Бог ще ме излекува. Бог ще се справи справедливо.” И когато освободим другите чрез прошка, освобождаваме и себе си от духовното робство.   Така че днес, докато седиш с Бога в ежедневната си молитва, и държиш все още в сърцето си непростителността, помоли Го да направи това, което само Той може – да омекоти сърцето ти, да укрепи решителността ти и да ти напомни, че прошката не намалява болката, но увеличава силата Му в тебе, и тази сила ти носи свобода.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.