Пророк Йоил, глава 1

О, КАКЪВ ДЕН…

„Господнето слово, което дойде към Йоил, Фатуилевия син:
Слушайте това, старци, и дайте ухо, всички жители на земята:
Ставало ли е такова нещо във ваши дни
или в дните на бащите ви?
Разкажете това на чадата си
и чадата ви нека го разкажат на своите чада,
и техните чада на следващото поколение.“ Йоил 1:1-3

Никъде в пророческото си послание, Йоил синът на Фатуил, не говори за произхода си, нито за племето си, нито за семейството си и дори не споменава времето в което е живял, за да акцентира единствено върху най-важно в неговият живот, това че „Господното слово дошло към него…“.

За това и пророчеството му е толкова актуално за времето в което живеем.
И как да не е актуално за това, на което сме свидетели в последните 5 години?
„Ставало ли е такова нещо във ваши дни или в дните на бащите ви?“
Имало ли е такова бедствие, каквото преживяхме с коронавируса?
Кога друг път, едновременно целият свят е бил блокиран?
Кога доброволно и безропотно са били затваряни църквите?
Кога хвалителите са предпочитали да пеят от вкъщи?
Кога проповедниците са връщали Господните поклонници от събранието на поканените?
Кога без гонение, Божия народ е бил така разпръснат и разединен?
И кога последователите на Христос, са били повече уплашени за земният си живот от колкото за небесният?
Ами пост-Ковит синдромът в умовете и поведението на хората?
Какво му стана на този полудял и оглупял свят?
Какво е това противоречие, разделение и противопоставяне на всяко ниво между държавите, в обществото и в семействата – където ги има. Семействата вече не са основната клетка на обществото, а екзотика. Децата израстват без един или двама родители. Никой не ги възпитава, никой и не се и опитва да ги коригира и те са оставени на изживяване с вейпове, с наркотици, с порнография и с насилие…
А какво да кажем за войната по пътищата? И без война у нас загиват хиляди от катастрофи.
На 300 километра от нас се води жестока война между Русия и Украйна.
И има война в Израел и Газа.
А политиците в Европа, които не са били нито те, нито бащите им войници, говорят за въоръжаване и военни действия и не мислят за преговори.
Странно, страшно и безнадеждно – нали!

Никога преди, не е било така!

За това призивът на Йоил за покаяние е абсолютно актуален:

„Опашете се с вретище и плачете, свещеници;
ридайте, служители на олтара.
Елате, нощувайте във вретище, служители на моя Бог,
Назначете пост, свикайте тържествено събрание,
съберете старейшините и всички жители на страната
в дома на Господа, вашия Бог,
и извикайте към Господа.

О, какъв ден!

Защото денят Господен наближи и ще дойде като гибел от Всемогъщия.“ ст.13-15

.