Приятели, критици и тролове

0

msh-avatar-250-x-250-bw-04

Ако си лидер, винаги ще бъдеш атракция за критиците. Това е неизбежно. Дори нещо повече: ако не привличаш критиката на критиците, следва да се запиташ защо? Критиката е нормална.

Защо? Защото истинското лидерство ядосва хората на статуквото и ги кара да се чувстват неудобно. Финли Дън веднъж описал журналистите така: „Работата ни е да разстройваме разположилите се удобно и да утешим разстроените.” Това е вярно и за лидерите. За съжаление, доброто лидерство почти винаги среща съпротива.

Но нека бъдем честни: критикарството наранява. Поне с мен е така. Попаднах в под прожекторите на публичното пространство веднага след първата ми книга „Милениалният вирус,” която преди десетина години стана най-продаваната книга в класацията на Ню Йорк Таймс. Издавайки още три книги, ставайки ген. директор на голяма издателска компания и водейки един доста публичен блог не ми помогна много в това отношение.

На теория, знам че имено това е цената, която трябва да платя. На практика, това ме убива емоционално. Просто ме нокаутира. Знам, че би трябвало да съм претръпнал, но не съм. Мисля за това постоянно, посвещавайки му повече време от колкото би трябвало. Много бих искал това да не е истина, но е така. (Питайте жена ми!)

Това което разпознавам в последните години е разликата между три вида критици:

ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛИ: Не всички критици са лоши. Дори Бог заповядва да не игнорираме всеки, който не е съгласен с нас. „Удари от приятел са искрени” (Притчи 27:6). Има хора, които са в живота ни, за да ни спасят от самите нас. Като лидери сме длъжни да създадем атмосфера в която тези хора могат да говорят без страх.

ЧЕСТНИ КРИТИЦИ: Някои хора решават да не се съгласят с теб и го правят публично. Не е задължително те да имат зли намерения, нито да са на лов за душата ти. Те просто не са съгласни и това е нормално. Длъжни сме да позволяваме различия в мненията. Освен това, може да научим нещо ново от тяхната критика, което да обогати дискусията. Нужно е да дискутираме с тези хора без да се обиждаме персонално. Съвсем естествено е не всеки да се съгласява с нас.

НЕЗДРАВОСЛОВНИ ТРОЛОВЕ: Това са хората, които имат един единствен план и това е да критикарстват. Те критикуват с едно единствено намерение – да те наранят, а ако не могат, поне да те използват за своите лични планове. Желанието им е да те подведат в лична битка. Поведението им е дразнещо и подигравателно, без ни най-малка причина. Ако им се противопоставиш, те ще те отклоняват от целта ти, докато изразходиш ресурсите си. Най-доброто което можеш да направиш за тях, е просто да ги игнорираш, защото те никога няма да бъдат доволни от теб. Съпротивата ги прави по-силни. Затова, просто продължи да правиш това за което знаеш, че си повикан да направиш.

Всеки лидер трябва да може да разпознава горните три типа критика. Лично аз приемам, че всеки е приятел или честен критик, до момента в който докажат обратното. Това може да звучи наивно, но всеки заслужава поне малко доверие, нали?

Mайкъл ХАЯТ
Ген. директор на книгоиздателството «Томас Нелсън»
http://michaelhyatt.com/2009/11/friends-critics-and-trolls.html

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.