Принципът за взаимодействие

П-р Николай Стефанов

Искрено вярвам, че сме на ръба на нещо много по-голямо от самите нас, от нашето мислене, от нашите нужди и от нашата локална църква. Въпреки че това, което ви поучавам може да ви звучи твърде голямо и недостижимо за вас, аз ви насърчавам да останете с отворен ум и сърце да приемете тези истини.

Ако не разберете нещата от първия път, препрочитайте стиховете отново и отново, слушайте поученията отново и отново. Размишлявайте върху тях. По-молете Святия Дух да ги направи да станат лично откровение за вас. Не ги отхвърляйте с лека ръка и просто да кажете: „Това не работи за мен!” Насърчавам да опитате нещо ново и различно в живота си.

Ако желаете стандарта ви на живот да се промени, това няма да стане с магическа пръчка. Трябва да промените начина си на мислене.Не чакайте Бог да направи това. Изборът е изцяло ваш. Трябва да промените отношението си към истините от Божието Слово, които чувствате, че ви конфронтират. Бог не може да направи промяната във вас, ако вие не я желаете. Изборът е отново ваш. Най-лесно е, когато чуем нещо ново или нещо, което е по-различно от това, което сме чували и вярвали досега и което ни предизвиква към промяна на начина ни на живот, да затворим сърцето си и да кажем, че това не се отнася за нас или че това не работи за нас.

Най-голямата награда, която можете да получите от тези поучения е промяната на сърцето и на начина на мислене. Чували сте някои да казват, че когато евреите излязоха от Египет и тръгнаха към Обещаната земя, най-голямото предизвикателство за тях беше да оставят Египет да излезе от сърцата им. Въпреки че видяха толкова много чудеса с очите си, чуха Божия глас с ушите си, Божието присъствие беше реално изявено между тях, Бог снабдяваше нуждите им по свръхестествен начин, евреите избраха да не се променят и да оставят Египет в сърцата си. Египет беше техният бог, тяхната сигурност, техният снабдител. Господ имаше нещо много по-добро за тях от това, което бяха виждали очите им, но те не бяха готови за Обещаната земя.

Запомнете – Бог няма любимци! Той искаше цялото поколение на Исус Навин и Халев да влезе в Обещаната земя, но за жалост само на тях двамата беше позволено да влязат. Но Бог има принципи и хората, които избират да не живеят според тези принципи, не могат да се радват на благословенията заедно с останалите.

Серията от поучения за принципите за благословения живот е основана на думите на Исус, които Той каза в Йоан 10:10 „Аз дойдох за да имат живот и то изобилен…”

Когато Исус говори тук за изобилен живот, Той няма предвид само финанси, а всяка сфера на живота – работата ни, здравето ни, взаимоотношенията ни и т.н. Думата „изобилие”, ако си спомняте илюстрацията с чашата с вода, означава повече от достатъчно, преливащо. Но ако се огледаме, виждаме, че много хора не живеят животът, който Бог има за тях или поне не го живеят в пълнотата, която Той има за тях. Сякаш има несъответствие между теорията и практиката, между Божиите обещания и това, което те виждат реално да става в живота им.

Изследвайки Писанията, ясно можем да видим едно нещо, че определено има взаимодействие между щедростта и просперитета. От едната страна е Бог, Който е екстравагантно щедър във всяко едно отношение, а от другата сме ние, които сме родени себични, алчни и стиснати. Ако не ми вярвате, че това е така, обърнете се към човека, който е седнал до вас и му/й поискайте да ви даде 10 лв.

Ако искаме да преживеем Божията пълнота, нещо в мисленето ни трябва да се промени. Пр. 11:24: „Един пръска щедро и още му се прибавя, а друг се скъпи без мяра и пак стига до немотия.” Пр. 22:9: „Който има щедро око, ще бъде благословен, защото дава от хляба си на сиромаха.” Исая 58:10: „…ако отдаваш душата си на гладния и насищаш наскърбената душа, тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината и мракът ще ти бъде като пладне.”

Започвате ли да виждате как работи принципът на взаимодействието между благословения от Бог живот и щедростта на човек?

Нещо важно, което трябва да помним е, че Бог е обещал да снабди всяка наша „нужда”, а не „прищявка” и Той вече е изпълнил това Свое обещание. Нужда е да сме нахранени, облечени и с покрив над главата. Аз не познавам човек от църквата ни, на който нуждите му да не са снабдени. Всичко останало е екстра.

Проблемът е, че ние избираме понякога да си купим неща, които не са по силите ни или не са нужда и когато парите не ни достигнат за сметките и нуждите ни, започваме да обвиняваме Бог, че Той не е верен на Своите обещания. Преди Бог да ни се довери да бъдем настойници на изобилието, Той ще ни изпита как живеем в това, което е достатъчно за нуждите ни. Ако ние не се справяме добре с това, което е достатъчно за нуждите ни, защо Той да ни се довери с повече?

Днес ние разглеждаме принципът на взаимодействието и по-точно, че когато човек дава, той получава насреща.

Текст: Лука 6:38: „…давайте и ще ви се даде (принципът за взаимодействието в действие); добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазвата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.”

2 Кор. 9:6: „…който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне (отново виждаме същият принцип в действие).”

Тези стихове могат да се използват за финансите ни, но ако разгледаме контекста на стиха от Лука 6, ще видим, че става въпрос за много повече области от финансите. Лука 6:36-38 казва: „Бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден. Не съдете и няма да бъдете съдени; не осъждайте и няма да бъдете осъждани; прощавайте и ще бъдете простени.”

Виждате ли, че принципът за взаимодействието не е само духовен закон и не е само свързан с областта на финансите? Този принцип е валиден както за различни физически аспекти на живота, така и за взаимоотношенията ни с другите.

Едно нещо е да знаем закона за взаимодействието, но е съвсем различно нещо да го приложим на практика и да видим в действителност как той работи. Едно нещо е да знаем на теория как се отглеждат цветя, съвсем друго нещо е да имаме красива цветна градина. Колко от вас знаят, че това да стане реалност е нужно тези знания да се приложат на практика и да се плати цена? Някой трябва да посее семената. Някой трябва да плеви около тях. Някой трябва да ги полива.

Едно нещо е да знаеш как се кара автомобил, съвсем друго е да седнеш зад волана и да караш. Желанието ми е да разгледаме три неща свързани със закона на взаимодействието.

1. Винаги ще пожънеш това, което посееш.
Тези от вас, които имате градини или сте се занимавали със земеделие знаете, че ако посеете домати няма да пораснат краставици. Ако посеете дини, абсурдно е да очаквате да пораснат череши. Винаги расте точно това, което сте посели. Това е принцип, който Бог е постановил още от сътворението на света и той не се променя.

Растенията бяха сътворени да се възпроизвеждат според вида си. Животните бяха сътворени да се възпроизвеждат според вида си. Хората бяха също сътворени да се възпроизвеждат според вида си. Във всяко живо същество, което Бог сътвори, Той заложи способността да се възпроизвежда според вида си.

Този принцип е валиден за всички сфери на живота, а не само в селското стопанство. Според Лука 6 гл. ако искаме Бог и другите да показват милост към нас, първо ние трябва да започнем да показваме милост към другите. Ако желаем другите да не ни съдят, първо ние трябва да спрем да съдим. Ако искаме Бог и хората да ни прощават, първо ние трябва да започнем да прощаваме. Ако искаме да бъдем благословени с финанси и Бог да започне по свръхестествен начин да снабдява нашите нужди, първо ние трябва да започнем да помагаме на тези, които са в нужда, сираци и вдовици и тогава да очакваме плод за нас.

Един човек веднъж направи сравнение, че нашият живот е като една градина, която ражда различни плодове. В зависимост от това какво сме посели в градина си, ще пожънем такива плодове. Ако сме посели огорчение и непростителност – ще пожънем същото. Ако сме посели любов и мир – ще пожънем любов и мир. Ако сме посели искрено приятелство – ще получим искрено приятелство.

Ако някой разпознава плод в своята градина, който не му харесва, добре е да се запита как този плод е дошъл там? Каква е причината той да е в нашата градина и кой е корена? Този плод не е случайно там! Той е бил посят и ние сме го оставили да порасне и да даде плод в нас.

Ако не разпознаваме в градината си плодовете, които бихме искали да растат в нея, също трябва да се запитаме защо нашата градина не ражда тези плодове. Това не е случайно! Може би сме посели неправилните семена. Вероятно сме посели правилните семена, но сме оставили бурените да ги задушат. Сигурно не сме ги поливали достатъчно.

Ако ние не живеем според Божиите принципи и затова не виждаме правилния плод в живота си, не можем да се сърдим на Бог. Ние сме тези, които трябва да изберем да се променим. Ние трябва да започнем да сеем правилните семена. Ние трябва да се погрижим за семената и тогава Бог ще се погрижи те да пораснат и да дадат очаквания от нас плод.

Не можем да очакваме жетва там, където не сме сяли. Не можем да очакваме жетва и на нещо, което не сме посяли. Божиите принципи са универсални! Ние винаги ще пожънем това, което сме посяли. Втората страна на принципа на взаимодействието е, че:

2. Винаги жънем, след като посеем.
Представете си някой, който има градина, да каже следното: „Тази година няма да сея нищо. Когато събера някакъв плод, тогава ще посея. Омръзна ми все първо да сея и тогава да жъна.”

Колко от вас знаят, че законът, който Бог е постановил няма да се промени, според нашите желания? Ние трябва да се съобразяваме и живеем според него, ако желаем да работи за нас. Ако желаем един ден да съберем някакъв плод, първо трябва да посеем и то да посеем правилните семена.

Това се отнася и за нашите финанси. Ако желаем да бъдем благословени с финанси, трябва да започнем първо с най-основното нещо, за което говорих преди няколко седмици и това е десятъка. Даването на десятък премахва проклятието върху финансите ни. Това е минималното, с което трябва да започнем. Ако желаем плод, който да е повече от посрещането на нашите нужди, тогава трябва да започнем да даваме повече от десятъка си. Ако очакваме и вярваме за снабдяването на екстравагантни нужди и мечти, които имаме (такива, които са твърде големи за нашето мислене или вяра), трябва да започнем да даваме по екстравагантен начин. Третата страна на принципа на взаимодействието е, че:

3. Ние винаги ще пожънем повече от това, което сме посяли.
Пс. 126:5-6 казва, че „Онези, които сеят със сълзи, с радост ще пожънат. Онзи, който излиза с плач, когато носи семе за сеене, той непременно с радост ще се върне, носейки снопите си.”

А. Сеенето много често е придружено от сълзи.
То не е забавно и лесно. Трябва да платим цена. Има риск, който поемаме. Трудно е да се разделим с нещо, което е ценно за нас. Трудно е да чакаме за жетвата. Иска ни се нещата да станат на момента. Да видим резултата веднага. Днес да посеем и утре да пожънем. Нужна ни е дори дисциплина понякога да направим това, което знаем, че е правилното нещо. И това може да доведе до сълзи на очите ни.

Това е цената на сеенето! Но Божието Слово ни казва, че когато посеем със сълзи, ще пожънем с радост. Когато платим пълната цена при сеене, без да спестим и икономисаме от нещо, тогава жетвата ще ни зарадва.

Посяването на семето е жертва, защото трябва да се разделим с нещо, което можем да използваме да задоволи нашите нужди в момента. От сърцето ни трябва да се отскубне нещо, което в момента е ценно за нас. Изборът е наш да посеем семето с ясното съзнание, че за нас то вече умира. Ние повече никога няма да го видим.

Б. Семето винаги произвежда повече от себе си.
Най-добрата част на този принцип е, че „Онзи, който излиза с плач, когато носи семе за сеене, той непременно (не може би, вероятно, 50% сигурно, но непременно, 100% гарантирано) с радост ще се върне, носейки снопите си.”
Не знам дали някога сте обръщали внимание на детайлите в този стих, но аз намирам нещо много интересно в него. Сеячът, когато е време за сеене носи семе, а когато жъне, носи снопи. Всяко семе, което сеячът посее, произвежда сноп. На всеки сноп има не само едно, но десетки семена. Всяко семе, което сеячът е посял, не е произвело още само едно семе, но то се е умножило и е произвело много други семена от своя вид.

Тенденцията, която имаме относно финансите си е да използваме всичките си финанси за личните си нужди или прищевки в момента. Трудно ни е да се доверим на Бог, че ако ние посеем част от финансите си да посрещнем нуждите на други сега, че на правилното време, тези семена, които сме посели, ще родят снопи. На нас ни харесва повече сигурността, че докато парите ни са в наши ръце е по-добре да се погрижим първо за всички наши нужди, а Бог може да се погрижи за нуждите на другите и ние ще се молим за това.

Колко пъти Бог конкретно ни е казвал, че трябва да помогнем на някой за определена нужда, а ние просто сме си затваряли сърцето и сме си запушвали духовните уши и сме им казвали: „Аз ще се моля за теб!” само и само да се справим някак си със съвестта си, която ни изобличава? Аз съм виновен за този грях и съм съжалявал. Дори е трябвало да се покайвам за такива моменти и не искам повече никога това да се повтаря в живота ми, защото, когато ние закоравим сърцето си, тогава Бог ще използва някой друг и благословението, което е трябвало ние да получим, ще бъде получено от някой друг.

Аз не желая някой друг да носи дрехите, които Бог е имал за мен, някой друг да кара колата, която Бог е приготвил за мен или да живее в къщата, с която Бог е искал да благослови мен. Вярвам, че твърде много благословения, които Бог е определил да бъдат за нас, стоят неполучени или са отишли при някой друг поради наши страхове, неверие или непокорство към Божието водителство.

Бог желае всички Негови деца да бъдат благословени! Божието сърце е да имаме повече от достатъчно. От свидетелствата, които започвам да получавам, виждам че някои хора започват да схващат нещата, за които говорим и това ме радва много. За други зная, че този процес ще бъде по-труден, но искам да ви насърча – Бог никога няма да ви остане длъжник.

Не е възможно да дадете на Бог повече от това, което Той ще направи за вас. Неговите принципи са абсолютно верни и валидни и днес, както в момента, в който те са били записани в Божието Слово!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.