Преследваният цар Исус в Откровение

Глава 12 вероятно е центърът на книгата Откровение. След неумолимото отваряне на седемте печата, звученето на седемте тръби, съдбата на двамата свидетели, читателите се сблъскват с „голямо знамение“ на небето – жена, която е облечена в слънце и стои на луната. Този образ се основава на олицетворението на Сион като жена, и особено като майка, в Исая (напр. 54:1-8). По този начин жената представлява Божия народ, който в крайна сметка се превръща в месианската общност, която ражда Месията.

По този начин се посочва приемствеността на Божия народ в цялото Писание. Като се има предвид това, слънцето вероятно показва славата, която първоначално е била предназначена за носителите на Божия образ, а луната под нозете изобразява властта, която първоначално им е била поверена.

Към това знамение се прибавя още едно – голям червен змей, който е разкрит като Сатана (Откр. 12:9). Цветът му показва убийствените му намерения, седемте глави и корони – универсалната му власт, а десетте му рога напомнят за четвъртия звяр в Дан 7.

Подобно на римските императори, короните му са придобити с цената на безброй човешки животи. Драконът гледа към детето от мъжки пол, което жената е на път да роди, за да може да го погълне, което напомня за насилието и противопоставянето, с които се сблъсква Исус от раждането си (с указа на Ирод да убие всички бебета от мъжки пол във Витлеем), през цялото си публично служение до разпъването му на кръста (и машинациите на Ирод Антипа, Пилат Понтийски и Каяфа). 

И все пак само един стих (Откр. 12:5) ясно показва, че всички зли планове на змея са напълно осуетени от възнесението на Исус, когато истинският Цар побеждава крайния узурпатор. Неспособен да унищожи Царя, змеят се насочва към жената, която обаче е защитена в пустинята (срв. Ос 2:14). 

По този начин тези знаци обясняват интензивността на враждебността към последователите на Агнето и разкриват духовната реалност, която стои зад преследването от страна на Римската империя и на всички други империи. 

Тези знамения са последвани от разказ за войната в небето (Откр. 12:7-12), който разкрива, че крайната битка не е между Бога и Сатана, а по-скоро между две сътворени същества, Михаил (Дан. 10:13; 12:1) и Сатана. И все пак този враг е победен чрез кръвта на Агнето и свидетелството на Неговите последователи (Откр. 12:11).

Превод: Радостин Марчев