ОБНОВЕНА РУБРИКА на Bibliata.NEWS: ПРЕСЛЕДВАНАТА ЦЪРКВА (2026)

Съвременният проблем с преследването на религиозни малцинства, особено християни, продължава да бъде критичен глобален въпрос, както личи от неотдавнашни събития на няколко континента. Докладите акцентират върху тревожен модел на насилие и системна репресия, вариращ от смъртоносни атаки, водещи до множество жертви в държави като Мозамбик, Демократична република Конго (ДРК), Нигерия и Камерун, до налагани социални бойкоти срещу християнски семейства в Индия. Освен това, тоталитарните режими продължават да ескалират мерките срещу религиозната свобода, което се изразява в сериозни репресии срещу домашни църкви и мистериозни изчезвания на вярващи в Китай. Дори сложните правни борби, като наблюдаваните в Малайзия, подчертават всеобхватния и многостранен характер на този глобален феномен. Тези инциденти, вариращи от открит тероризъм от групи като ИДИЛ в Африка до по-фина, санкционирана от държавата репресия, съвкупно демонстрират спешната нужда от международна застъпничество и устойчиви хуманитарни действия. В регионите на Африка, особено в Демократична република Конго, Нигерия, Мозамбик и Камерун, преобладават актовете на тероризъм и масови убийства, често придружени от отвличания, както и директни заплахи за „смърт и изгонване“ от страна на екстремистки организации като ИДИЛ. Паралелно с това, азиатските контексти демонстрират по-нюансирани, но също толкова деструктивни форми на репресия: в Китай системният държавен натиск води до засилен контрол върху нерегистрираните религиозни общности и до случаи на изчезване на отделни вярващи, докато в Индия се прилагат мерки за социална изолация и бойкот срещу християнски семейства. Освен това, ключови съдебни казуси в държави като Малайзия подчертават необходимостта от продължителна правна борба за възстановяване на справедливостта, като по този начин доказват, че преследването представлява цялостен феномен, обхващащ както насилие, така и институционална и социална дискриминация.

Анализът на глобалното религиозно преследване разкрива неговия многопластов характер, който се простира отвъд непосредственото физическо насилие и включва институционална и социална репресия. В региони като Нигерия се регистрират брутални атаки от екстремистки групи, довеждащи до масови убийства на християнски общности. Паралелно с това, държавният апарат в държави като Иран прилага драконовски мерки, изразяващи се в осъждането на вярващи на продължителни присъди до 15-16 години за „пропагандни дейности“ и участие в нелегални домашни църкви, което демонстрира усилията за систематично потискане на религиозното дисидентство. Исторически и съвременни примери в Китай илюстрират борбата на вярващите срещу налаганите от правителството религиозни структури, а в Бангладеш преследването придобива формата на социална и икономическа маргинализация, при която християните са подложени на натиск да се откажат от вярата си чрез общностна изолация и бойкот на пазари. Тези данни категорично потвърждават, че преследването функционира като цялостна стратегия, целяща елиминирането на религиозното присъствие чрез насилие, принуда и лишаване от основни права.