Предаден от приятели

В 1 Книга на царете 23 глава четем, че Давид избави град Кеила от филистимците. Направи го по откровение. Два пъти пита Бога дали да поеме този риск и два пъти му бе казано да го стори.

За “благодарност”,  когато се разчу за доброто му и геройско дело и Саул научи местоположението му,  кеилските граждани, като ревностни поклонници на властта и лоялни поданици на царя, бяха готови да предадат своя избавител на врага му.

Не знам как става така, че не получаваш помощ от този, от когото се очаква и който е поставен да се грижи за теб, а от съвсем страничен човек. Но после, когато този, който не си е изпълнил към теб задълженията, идва да претендира за права над теб, за това, че си длъжен да му сътрудничиш, ти с лека ръка си готов да му предадеш сторилия ти добро….

При това, да се върнем в началото на разсъжденията, как това се случва по Божие допущение!

Бог праща някого да помага на бъдещия си предател!

На всичко отгоре, ако Давид не беше помогнал на хората от Кеила, нямаше да е в капан, в затворен крепостен град, Саул нямаше да има знание къде е и достъп до него.

Доброто дело ли стана причина Давид да се изложи на опасност?

Как да правим добри дела, когато ставаме уязвими за предателства и преследвания поради тях?

Какви са възможните изводи:

Това, че после някой ще е неблагодарен или дори ще е готов да те предаде от криворазбрана лоялност към някого, който дори не си е мръднал пръста за него, не променя факта, че има реална нужда от твоята помощ и Бог желае ти да си свършиш работата.

Направи правилните неща, щом имаш подбуда от Бога, въпреки риска, въпреки слабостите на човека, на когото помагаш! Той, ако беше силен, ако нямаше уязвимости, нямаше да се нуждае от помощта ти.

Не се колебай дали си постъпил правилно, ако си навлечеш неприятности поради добро дело.  Но преди да пристъпиш към него се увери, че е от Бога – Давид (първо) се посъветва не с хора, но с Бог и (второ), тъй като самият той е човек и може да се заблуди, си поиска потвърждение.

Бъди нащрек, когато вършиш добро – и преди това, и в самия процес на вършене, и след това, защото си въвлечен в битка между доброто и злото, щом допринасяш за натежаване на везните към доброто.

Давид не идеализираше спасените от него, нито се облягаше на потенциалната им благодарност, но се допита отново до Бог дали ще бъде предаден от тях, щом научи, че преследвачът му се е активизирал.

Облегни се на Бога при неприятности, последвали доброто ти дело – Онзи, Който те изпрати на мисия, има отговорността и грижата да те върне жив и невредим от нея.

Възложи Му проблема, допитай се за изходния път.

Така си послушал Бога, изпълнил си волята Му, избегнал си неприятности, живееш в мир със съвестта си, че не си лишил някого от избавление и си вкусил от Божията мъдрост как да си добър и щедър към неблагодарните и злите, за да имат шанс да се обърнат, когато им дойде времето за това.