По пътя на Йов

„Но Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония; На Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме….защото не беше извършил неправда, нито имаше измама в устата Му.” 

                                           (Исая 53:5,9)

Подобно на Йов, ние също не получаваме пълно обяснение за страданията си. И все пак знаем това, което Йов не знае – че Бог се е присъединил към нас тук, в нашия мрак, и че макар и наистина, напълно невинен, Той страда. 

Исус също беше оставен от Бога, преживя предателството на приятелите си, физическата агония и голотата. В Гетсимания Исус вижда, че ако се покори напълно на Бога, ще бъде напълно изоставен. Никой друг не се е сблъсквал с подобна ситуация. Исус наистина „служеше на Бога и пострада, невинен“.

Злото, което връхлетя Исус, в крайна сметка само победи себе си. Смъртта на Исус за нашите грехове означава, че един ден Бог може да съди и унищожи цялото зло и страдание от света, без да унищожи нас.

„Това е окончателният отговор на Йов и на всеки човек, който подобно на него, страда несправедливо.”

 Когато страдате, можете да знаете, че вървите по същия път, по който е вървял Исус – така че не сте сами – и този път ви води точно при Него.

Имате ли пълно доверие в Бога, преди да получите обяснение за някое лошо нещо, което ви се е случило? В светлината на незаслуженото страдание на Господ Исус Христос за вас, готови ли сте да изоставите това искане и да посветите пътя си на Него?

Молитва: Господи, както Седрах, Мисах и Авденаго не бяха сами в пещта, а Ти ходеше с тях (Даниил 3:25), позволи сега и на мен да позная Твоето присъствие докато огънят ме пречиства.

Амин.

Превод: Радостин Марчев