Въведение в Петдесятното богословие

Д-р Теол. Доний К. Донев

В последните десетина години, в България стават явно плодовете на един странен и опасен експеримент сред евангелските църкви, а имено заместването на класически петдесятни доктрини с нови, постоянно променливи, харизматични учения в името на утопична реформация. Българският читател е добре запознат със съпоставката на Реформация vs. Трансформация и духовно обновление, типично за класическото петдесятно богословие. Затова, настоящият анализ ще се съсредоточи само върху няколко основни богословски четива, които заемат централно място във формирането на петдесятната доктрина, различавайки я от модерното и постмодерно (а в някои случаи и пост-Християнско) крайно харизматично богословие.

Докато е твърде рано да се говори за една догматично петдесятна теология, предвид ранната възраст на движението в световен мащаб, няколко са характерните черти на историческата петдесятна богословска мисъл. Те се групират от петдесятната теология в пет доктринални направления, известни под наименованието Пълно (или петкратно, в сравнение с петте дарби на Святия дух и петкратното служение) благовестие. То включва ученията за: (1) спасение, (2) освещение, (3) кръщение със Святия дух, съпроводено с белега говорене на езици, (4) изцеление и (5) премилениална есхатология. В контекста на Пълното евангелие, те се тълкувт както следва:

(1) Спасението е незаслужено и по Божията благодат, но винаги разпознато и съпроводено с плодове, наричани още дела на вяра.

(2) Доктрината на освещението, която води началото си от движението за святост, е задължителна и неразделна част от петдесятното богословие, под названието й дадено от Джон Уесли като „второ дело на благодатта”. За разлика от класическите църкви на святост и петдесятни църкви, съвременните харизматични движения рядко включват освещението като отделна доктрина, а Асамблеи на Бога декларира, че освещението е част от кръщението със Св. Дух.

(3) Приемайки кръщението със Святия дух, класическото петдесятно богословие възприема доктрината за Троицата така както е дефинирана в Атанасиевата изповед на вярата. Кръщението със Святия дух е винаги придружено с белега говорене на езици, който продължава в живота на вярващия и след момента на кръщението, но се различава от дарбата говорене на езици.

(4) Изцелението е свързано с цялостната изкупителна жертва на Исус Христос и декларира не само телесно изцеление, но изцеление (въвеждане в цялост) и възстановяване във всяка сфера на живота засегната от греха. Това включва телесно, душевно и материално благословение и възстановяване.

(5) Класическата Петдесятна есхатология е премилениална, без да е задължително диспенциална, и включва Грабване на църквата преди Голямата скръб. Всъщност, класическото петдесятно богословие приема действието на Святия дух във всяка ера на човешката история поради което е невъзможно да разделя историята на диспенсации. Петдесятни църкви, които са приели различно разбиране за последните времена, са най-вече движения, които вярват в апостасно оттегляне на Св.Дух и отричат доктрината на Троицата, така спадайки към движението „само Исус”.

Отделянето от класическото петдесятно богословие днес се характеризира с размиване в смесици от харизматични учения, ултра калвинизъм и политизирана тенденция за господство на църквата. Последното е свързан с т.нар. „апостолически мандат за владеене,” произлизащ от доктрината за „Царството сега” (Kingdom Now) и директно свързани с експерименталното „Социално евангелие” (Social Gospel), неуспешно въдворено от редица правителства в Латинска Америка, в някои случаи дори с цената на национален геноцид.

Наред с това, следва и напълно ненужното налагане на Текстус рецептус (Стефанус/Скривенър) като стандарт за Библейския текст, въпреки хилядите му грешки, добавки и поправки през вековете. Подобно натрапени са и редица междинни учения, като това, че говоренето на езици е ненужно, което според класическата петдесятна доктрина е открита ерес.

Друго подобно течение е т.нар. единобожие или отричане на Троицата, което освен, че е еретично е и исторически нетипично за България. Като ординарани служители и спонсорирани от Асамблеи на Бога, първите петдесятни мисионери в България, Иван Воронаев и Дионисий Заплишни, проповядват стриктно доктрината на Троицата. А докато служи като баптистки пастор в Калифорния, Вашингтон щат и Ню Йорк, преди да приеме учението за Петдесятница, самият Воронаев задълбочено се занимава с въпроса за Троицата в издадения от него катехизис.

Наред с други важни християнски доктрини, Воронаев защитава и доктрината за свободна човешка воля. Учението за липсата на човешка воля, навлязло в България най-вече в началото на 90те години чрез Академия Логос, е неприсъщо за българските еванеглски църкви. Дори ранните конгреционалисти (Евангелски съборни евангелски църкви) и българските баптисти, исторически винаги са следвали реформаторските тезиси на Филип Меленхтон и Яков Арминий, приемайки доктрината за свободна човешка воля при спасението.

Горните динамики и тендеции налагат обособяването на набор от богословски материали, които целенасочено отделят класическото петдесятно богословие от новонавлезли течения, претендиращи да са част от петдесятната теология. Този набор съдържа прочитна и преводна литература, която може да започне със следните заглавия:

landПетдесятна духовност е написана от президента на Петдесятната богословска семинария, д-р Стивън Ланд. Защитена е като дисертация през 70те години на мин. век, преиздавана многократно и освен историческа по характер, представлява фундаментална основа на съвременното петдесятно богословие. Д-р Ланд изтъква ролята на източното християнство за запазване на петдесятното богословие в Ранната църква и в личните ни дискусии по темата, никога не пропуска да изтъкне, че петдесятната теология е повече източна отколкото западна, по-православна отколкото католическа.

От подобна важност за историческото наследство са книгите на дългогодишният изследовател на петдесятното движение на светостта, д-р Винсен Сайнан, който посети България през 2006г. По-важни между тях са:

faupel

Монументална в това отношение е и монографията на Уилям (Бил) Фуапел, Вечното евангелие: Важността на есхатологията в изграждане на петдесятната мисъл, която пресъздава историята на ранните петдесятни църкви и връзката им с движението на светостта чрез служенията на Чарлз Пархам и Уилям Сеймур. Книгата включва дори личности като Джон Александър Дауи, Еми Макферсън, Кетрин Кулман и е историческия прототип върху който е написана преведената на български език, Божиите генерали. При последната ни среща с д-р Фуапел в Дружеството за петдесятни изследвания (Society for Pentecostal Studies), той сподели плана си да издаде обновена и дефинитивна версия на книгата, предвид множеството новооткрити исторически материали.

symeonДруго важно четиво са, преведените на български и широко разпространени от православната църква, писания на Симеон Нови Богослов, атонски монах, който описва източния мистицизъм във възможно най-близката му до петдесятната традиция форма. Симеон Нови Богослов създава подробен коментар на Библията и в определени части е много по-успешен от Августиновия Град на Бога, основавайки своята херменевтика повече на духовното преживяване, отколкото на църковната традиция. Според много петдесятни учени, Симеон Нови Богослов е нишката между петдесятното преживяване на Ранната църква и съвременната петдесятна практика, особено на местата където описва посещението на Святия дух продружено с плач, скръбни стенания, покаяние, радост, говорене на езици, физическо усещане за присъствие, сънища, откровения, пророчества и духовни дарби.

burgessСтенли Бърджис изследва източното християнско богословие във връзка с ранните петдесятни доктрини в книгата си Святия Дух: Източна християнска традиция. Бърджис подхожда изключително подробно, включвайки не само Симеон Нови Богослов, но и пустинните отци на църквата от Сирия и Египет заедно с техните практики на източен мистицизъм. Исторически акуратни са примерите му за самоналожено наказание или ептимия (напр. самобичуване с камъни) и живот на краен аскетизъм, като Симион Стилит, който дълги години живее на върха на колона, изповядвайки не само хоризонтална вяра към ближния, но и вертикална вяра към Бога. Дефакто, Бърджис е един от първите западни изследователи на този вид „източен мистицизъм”, който той дефинира като преживяване на присъствието на Святия дух изразено в духовни и физически знамения, изпадане в екстаз, видения и съновидения, пророчества и дарби на духа, търпение и самоконтрол, стриктен аскетизъм и говорене на езици.

Препоръчителен за начинаещите е Наръчник по систематическо богословие на д-р Брус Милн, който е един от първите преведени на български текстове занимаващи се с реформирано богословие и представящ класическите четири есхатологични схеми. Интересни за по-сериозните читатели са и преведените на български език Християнско богословие на Д-р Милард Ериксон (въпреки, че авторът е баптист) и Основно богословие на Чарлз Райри.

bibliaСъщо така подробна е учебната Библия – Пълноценен живот в Святия Дух, съкратен вариант на едноименния многотомен коментар писан от петдесятни учени. Един от тях е д-р Френч Ерингтън, автор на коментара върху Коринтяните  и мой преподавател от семинарията. При последния час в класа му, този удивителен човек и богослов от световна величина, написа по памет на черната дъска с безупречен коине-гръцки цялата 14 глава на 1 Коринтяни, за нескрито удивление и искрен ужас на всички присъстващи семинаристи, които трябваше да преведем написаното за да вземем изпита.

И не на последно място остават книгите на друг баптистки учен, световно признат богослов и дългогодишен преподавател при катедрата по богословие в Харвардския университет, д-р Харви Кокс. Монографията му Секуларният град издадена през далечната 1965г., става най-влиятелната богословска книга на века с тезата, че номиналното богословие и практики са превзели църквата отвътре.

cox

Само 20г. по-късно обаче, изследвайки съживлението в Латинска Америка, д-р Кокс пише втори бестселър посветен на Петдесятното движение, под заглавието:  Огън от Небето: Възход на петдесятната духовност и реформиране на религията в ХХ векПри една от личните ни срещи в офиса му на последния етаж в Харвърдското училището по богословие в Кембридж, д-р Кокс заяви, че единствения противовес на номиналното бъдеще на евангелските църкви, както в напредналите страни така и в третия свят, е класическото петдесятно богословие. Неговото предвиждане бе, че това важи и за страните от посткомунистическия блок. Наблюдавайки съвременните постмодерни динамики в църквата, моята молитва в началото на 21в. е думите му да се окажат верни.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.