Откраднатият завет

0

Откраднатият завет
Феноменът мъж и жена да живеят под един покрив, като че ли са съпруг и съпруга, но без сватбена церемония и официално стъпване в брак е една все по-засилваща се тенденция в България (и не само). В момента 66% от двойките нямат брак и това вече е станало норма! Повече от половината от децата сa извънбрачни.

 

Това не е нов проблем за България. Той започна с унищожаването на здравото патриархално семейство с много деца след 1944 г. Хората се натирват от селата в градовете, където са анонимни и където няма морални задръжки. При съвместното съжителство мъжът и жената решават да живеят като оженени, да отгледат семейство, но да си спестят разходите и нервите по организиране на голяма сватба.

 

Какво трябва да е нашето отношение към тези хора? Какво казва Библията относно съвместното съжителство? Съвместното съжителство брак ли е?

 

Много хора мислят, че съвместното съжителство е пробен брак, защото имитира живот в брак и е за предпочитане пред алтернативата да ‘ходиш с някого’. Но проблемът е, че бракът не може да бъде имитиран. Правният термин за съвместно съжителство е фактическо съпружеско съжителство. То може да е фактическо, но не и съпружеско, защото мъжът и жената не са съпрузи. Всъщност, терминът «съвместно съжителство» е сравнително нов. През 30-те години са го наричали «живот в грях». През 50-те, «разкрепостяване». През 70-те, «живот на семейни начала», а през 90-те, «съвместно съжителство». Днес не го различават от брак. Често се запознаваме със «семейства», за да научим по-късно, че мъжът и жената не са сключили брак.

 

 

СЪВМЕСТНОТО СЪЖИТЕЛСТВО Е ПРЕЛЮБОДЕЙСТВО

По времето на Исус са го наричали иначе. Исус го нарече «прелюбодейство» и «блудство» Мат. 5:27,28; – Чули сте, че е било казано „не прелюбодействай”. Но Аз ви казвам: че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.” Всъщност, Исус каза че даже да си го помислим, това пак е прелюбодейство. В 1 Кор. 5:9 Бог каза, че християните не трябва да имат нищо общо с тези, които практикуват този грях.

 

В Гал. 5:19-21 Бог казва, че който върши такива неща няма да наследи Божието царство.

 

В Евреи 13:4 се казва, че Бог ще съди прелюбодейците.

 

Съвместното съжителство е прелюбодейство и блудство. Прелюбодейството и блудството са грехове и ако този, който ги практикува не се изповяда и ако не се покае, ще отиде в ада завинаги.

 

 

СЪВМЕСТНОТО СЪЖИТЕЛСТВО Е ОТКРАДНАТ ЗАВЕТ

Защо Бог е толкова категоричен? По какво се различава съвместното съжителство от брака?

Бракът е безусловен завет на принадлежност, сключен чрез клетва и обещания, при публично одобрение и съгласие (напускане на бащата и майката), който е подпечатан и консумиран със сексуален акт.

 

Съвместното съжителство, което замества брака, е откраднат завет. Той не е откраднат, защото двойката не е регистрирала брака в градския съвет или защото не е платила за скъпа сватба. Тези неща са важни, но не същностни. Заветът е откраднат, защото двойката консумира ползите без присъствието на трите основни компоненти на пълния завет.

 

Кои са тези 3 основни компоненти на завета? Откриваме ги в Битие 2:24 «Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът» (още в Матей 19:5 и Ефес. 5:31). Напускането означава да има женитба пред свидетели. Привързването – да развие приятелство и дълбочина на общуване с партньора си. Ставането една плът е сексуалното консумиране на брака. Липсата на кое да е от тези трите измерения означава, че двойката не е женена. Могат да се преструват, че са, но нещо липсва.

 

Бракът е тайнство (Ефес. 5:32). Исус каза: «Каквото Бог е съчетал, човек да не разлъчва» (Мат. 19:6). Това повдига въпроса кого Бог е съчетал: тези, които са се оженили в църква? Или които живеят заедно? Които са спали заедно? Ако последното беше вярно, много хора са полигамни.

 

Макар и Павел да казва, че човек който е бил с проститутка да е станал едно тяло с нея, той не казва, че те са женени (1 Кор. 6:16). Сексът преди или извън брака е подобна на брак опитност, но е далеч от брак.

 

Бракът е и процес. Напускането на родителите е процес продължаващ цял живот и рядко е завършен в сватбения ден, даже когато родителите „дават” своя син или дъщеря. Привързването е динамичен процес, защото взаимоотношенията винаги се променят и партньорите откриват с времето, че техният съпруг не е същият човек, за когото са се оженили. Ставането на една плът е също процес.

 

Така че, желанието да се работи върху тези три измерения на брачния завет е това, което прави двойката женена. Продължителното отсъствие на кое да е от тях, както е при съвместното съжителство, означава че двойката не е женена.

 

Или ние ще кажем на Бог «да бъде волята Ти», или Бог ще каже на нас «да бъде волята ти».

 

 

КАКВО КАЗВА СТАТИСТИКАТА

Двама души, които живеят заедно «на семейни начала», извършват грях срещу Бог, срещу своето тяло, срещу своя партньор и са извън волята, благословението и защитата на Бог.

Това се потвърждава и от статистиката:

 

Двойки, които участват в прелюбодейство, даже и после да се оженят, по-често и по-бързо стигат до развод.

 

80% от живеещите в съжителство се разделят в рамките на 5 г. Близо 40% от двойките, които живеят продължително време без да са законно обвързани, изобщо не предприемат тази стъпка, просто защото се разделят. Нивото на разводи при жени, които са живели с партньорите си преди да се омъжат са с 80 % по-високи в сравнение с тези, които не са съжителствали заедно. Тенденцията е ясна: колкото по-дълго са съжителствали двамата партньори преди да сключат брак, толкова по-голяма е вероятността те да се разведат.

 

Друга интересна закономерност е фактът, че съжителството преди брака често води до нещастен брак. Мъжете и жените имат повече конфликти и по-трудно разрешават брачните си проблеми в сравнение с двойките, които не са живели заедно. Те имат повече проблеми в секса. При сравнение на двойки, които са живели заедно преди брака и такива, които не са съжителствали предварително, позитивите почти винаги са на страната на вторите. Според статистиката децата на неженените двойки са подложени на по-голям стрес, а вероятността да бъдат тормозени от връстниците си е 22 пъти по-голяма в сравнение с децата на женени родители.

 

Вероятността хора, живяли в съвместно съжителство да изневерят на съпруга си е много по-голяма.

 

И защо не? Те вече са правили секс извън брака, какво им пречи да опитат отново? И отново? Това особено се отнася за мъжете. За мъже живели с жени преди брака е 4 пъти по-вероятно да бъдат неверни на съпругите си от мъже, живели само в брак. Това води и до по-голям риск за болести предавани по полов път. 

 

 

Прелюбодейството разрушава доверието.

 

Изследванията показват, че двойки които са живели заедно преди брака, в сравнение с тези, които не са, показват по-високи нива на несигурност и по-ниска способност да избягват конфликт, по-ниско удовлетворение от брака и споделяне.

 

Някой беше установил, че липсата на истински меден месец е голяма загуба за брака. Една от целите на медения месец е да даде положителни спомени, които да крепят двамата заедно в трудни времена. За повечето двойки, съжителстващи преди брака, подобно пътуване след сватбата не е време за уникално сексуално удоволствие и откриване на партньора. Нито първите няколко дни от съвместен живот са меден месец, тъй като то не е конкретно решение, а просто се случва.

Освен това, тъй като повечето съжителстващи двойки мислят, че вече са подготвени за брака, по-трудно приемат да преминат предбрачна подготовка и съветване, макар че се нуждаят също толкова много от нея, които само излизат заедно.

 

Също, условният характер на съвместният живот отваря вратата за експлоатация, при която е лесно да си намираш извинения за поведението, да пренебрегваш истински важните неща за изграждане на трайни взаимоотношения или да не се грижиш за твоето и на твоя партньор добро в дългосрочен план. Опитът показва, че жените по-лесно биват експлоатирани от мъжете, когато става въпрос за съвместно съжителство. Когато жената забременее, двамата са изправени пред решението дали да запазят детето или дали да се оженят и да дадат на детето постоянно семейство.

 

На една карикатура едно дете казва: «Първо мама и тати живееха заедно. След това се появих аз. Сега тримата живеем заедно.»

Нестабилността в отношенията при живот на семейни начала водят и до повече родени недоносени деца в такива връзка (>14%), до 21% деца родени с ниско тегло и 23% смърност при новородените.

Бракове, които започват със съжителство са построени върху пясък. Помните ли притчата за строителите? Един строител построил къща върху пясък. Той нямал желание да плати за копаене на основи върху канара. Това е двойка, която не желае да плати цената за живот в чистота. Те правят това, което е лесно, което всички правят. Какво стана с тези хора?

 

Тази къща падна и падането й беше голямо. За християни, които живеят на семейни начала, това разрушава взаимоотношенията им с Бога, тяхното свидетелство и християнски живот.

 

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В заключение, нека кажа следното: съвместното съжителство не е добър начин да пробваш брак, защото бракът не може да бъде пробван. Нито пък то е добра подготовка за брак. съвместното съжителство е грях. То е прелюбодейство и откраднат завет. Една лоша и неуспешна имитация на брака.

 

Ние като християни имаме уникалната възможност да говорим пророчески относно тенденциите за замяна на брака с лоши имитации в съвременния свят.

 

Но, има един проблем… Когато кажем, че съвместното съжителство е грях и е неприемливо от Библейска гледна точка, ни упрекват в нетолерантност. Наричат ни легалисти и ни обвиняват в дискриминация.

 

Представи си, че живееш в блок, който е на главна и оживена улица. Отсреща има училище. И ти забраняваш на 7 годишното си дете или внуче да си играе там или дори да преминава само улицата. Общината също е изградила скочки и поставила знаци, за да накара шофьорите да намаляват скоростта.

 

Някой би ли обвинил теб, че дискриминираш детето си, като не му разрешаваш да си играе на улицата? Или някой би ли обвинил полицията, че е легалистична, като е взела мерки да ограничи скоростта?

 

Какво може да е проява на по-голяма любов от това да видиш опасността и да предупредиш тези, които се нараняват? Бог дава ясно да се разбере, че никой непокаял се грешник няма да отиде на небето. Той ще отиде в огненото езеро.

А покаяние означава не само устно изказано разкаяние, но и промяна на начина на живот на 180 градуса.

 

Да виждаш, че някой върви към пропастта и да не му кажеш не е проява на любов, а на липса на любов, на незаинтересованост за съдбата на ближния. Не може да чакаме някой друг да му каже. Светът няма да им каже това. Нито медиите, нито правителството, нито училището, нито НПО-тата за планирана бременност…

Църквата е тялото Христово. Ние знаем истината. Най-голямата проява на любов е високо да прогласяваме истината и да не спираме, дори да се опитват да ни накарат да замлъкнем.

 

Писанията казват, че ако обичаме ближния, ние трябва да сме готови да се изправим пред насмешките, отхвърлянето, омразата, преследването и дори … смъртта, за да покажем любов и да кажем на хората истината. Същевременно, ние трябва да напомняме, че бракът е тайнство, изискващо вяра, и процес, изискващ продължителна воля – нещо много повече от това да живееш заедно.

Откраднатият завет

Откраднатият завет

Откраднатият завет
Феноменът мъж и жена да живеят под един покрив, като че ли са съпруг и съпруга, но без сватбена церемония и официално стъпване в брак е една все по-засилваща се тенденция в България (и не само). В момента 66% от двойките нямат брак и това вече е станало норма! Повече от половината от децата сa извънбрачни.

 

Това не е нов проблем за България. Той започна с унищожаването на здравото патриархално семейство с много деца след 1944 г. Хората се натирват от селата в градовете, където са анонимни и където няма морални задръжки. При съвместното съжителство мъжът и жената решават да живеят като оженени, да отгледат семейство, но да си спестят разходите и нервите по организиране на голяма сватба.

 

Какво трябва да е нашето отношение към тези хора? Какво казва Библията относно съвместното съжителство? Съвместното съжителство брак ли е?

 

Много хора мислят, че съвместното съжителство е пробен брак, защото имитира живот в брак и е за предпочитане пред алтернативата да 'ходиш с някого'. Но проблемът е, че бракът не може да бъде имитиран. Правният термин за съвместно съжителство е фактическо съпружеско съжителство. То може да е фактическо, но не и съпружеско, защото мъжът и жената не са съпрузи. Всъщност, терминът «съвместно съжителство» е сравнително нов. През 30-те години са го наричали «живот в грях». През 50-те, «разкрепостяване». През 70-те, «живот на семейни начала», а през 90-те, «съвместно съжителство». Днес не го различават от брак. Често се запознаваме със «семейства», за да научим по-късно, че мъжът и жената не са сключили брак.

 

 

СЪВМЕСТНОТО СЪЖИТЕЛСТВО Е ПРЕЛЮБОДЕЙСТВО

По времето на Исус са го наричали иначе. Исус го нарече «прелюбодейство» и «блудство» Мат. 5:27,28; – Чули сте, че е било казано „не прелюбодействай”. Но Аз ви казвам: че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.” Всъщност, Исус каза че даже да си го помислим, това пак е прелюбодейство. В 1 Кор. 5:9 Бог каза, че християните не трябва да имат нищо общо с тези, които практикуват този грях.

 

В Гал. 5:19-21 Бог казва, че който върши такива неща няма да наследи Божието царство.

 

В Евреи 13:4 се казва, че Бог ще съди прелюбодейците.

 

Съвместното съжителство е прелюбодейство и блудство. Прелюбодейството и блудството са грехове и ако този, който ги практикува не се изповяда и ако не се покае, ще отиде в ада завинаги.

 

 

СЪВМЕСТНОТО СЪЖИТЕЛСТВО Е ОТКРАДНАТ ЗАВЕТ

Защо Бог е толкова категоричен? По какво се различава съвместното съжителство от брака?

Бракът е безусловен завет на принадлежност, сключен чрез клетва и обещания, при публично одобрение и съгласие (напускане на бащата и майката), който е подпечатан и консумиран със сексуален акт.

 

Съвместното съжителство, което замества брака, е откраднат завет. Той не е откраднат, защото двойката не е регистрирала брака в градския съвет или защото не е платила за скъпа сватба. Тези неща са важни, но не същностни. Заветът е откраднат, защото двойката консумира ползите без присъствието на трите основни компоненти на пълния завет.

 

Кои са тези 3 основни компоненти на завета? Откриваме ги в Битие 2:24 «Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът» (още в Матей 19:5 и Ефес. 5:31). Напускането означава да има женитба пред свидетели. Привързването – да развие приятелство и дълбочина на общуване с партньора си. Ставането една плът е сексуалното консумиране на брака. Липсата на кое да е от тези трите измерения означава, че двойката не е женена. Могат да се преструват, че са, но нещо липсва.

 

Бракът е тайнство (Ефес. 5:32). Исус каза: «Каквото Бог е съчетал, човек да не разлъчва» (Мат. 19:6). Това повдига въпроса кого Бог е съчетал: тези, които са се оженили в църква? Или които живеят заедно? Които са спали заедно? Ако последното беше вярно, много хора са полигамни.

 

Макар и Павел да казва, че човек който е бил с проститутка да е станал едно тяло с нея, той не казва, че те са женени (1 Кор. 6:16). Сексът преди или извън брака е подобна на брак опитност, но е далеч от брак.

 

Бракът е и процес. Напускането на родителите е процес продължаващ цял живот и рядко е завършен в сватбения ден, даже когато родителите „дават” своя син или дъщеря. Привързването е динамичен процес, защото взаимоотношенията винаги се променят и партньорите откриват с времето, че техният съпруг не е същият човек, за когото са се оженили. Ставането на една плът е също процес.

 

Така че, желанието да се работи върху тези три измерения на брачния завет е това, което прави двойката женена. Продължителното отсъствие на кое да е от тях, както е при съвместното съжителство, означава че двойката не е женена.

 

Или ние ще кажем на Бог «да бъде волята Ти», или Бог ще каже на нас «да бъде волята ти».

 

 

КАКВО КАЗВА СТАТИСТИКАТА

Двама души, които живеят заедно «на семейни начала», извършват грях срещу Бог, срещу своето тяло, срещу своя партньор и са извън волята, благословението и защитата на Бог.

Това се потвърждава и от статистиката:

 

Двойки, които участват в прелюбодейство, даже и после да се оженят, по-често и по-бързо стигат до развод.

 

80% от живеещите в съжителство се разделят в рамките на 5 г. Близо 40% от двойките, които живеят продължително време без да са законно обвързани, изобщо не предприемат тази стъпка, просто защото се разделят. Нивото на разводи при жени, които са живели с партньорите си преди да се омъжат са с 80 % по-високи в сравнение с тези, които не са съжителствали заедно. Тенденцията е ясна: колкото по-дълго са съжителствали двамата партньори преди да сключат брак, толкова по-голяма е вероятността те да се разведат.

 

Друга интересна закономерност е фактът, че съжителството преди брака често води до нещастен брак. Мъжете и жените имат повече конфликти и по-трудно разрешават брачните си проблеми в сравнение с двойките, които не са живели заедно. Те имат повече проблеми в секса. При сравнение на двойки, които са живели заедно преди брака и такива, които не са съжителствали предварително, позитивите почти винаги са на страната на вторите. Според статистиката децата на неженените двойки са подложени на по-голям стрес, а вероятността да бъдат тормозени от връстниците си е 22 пъти по-голяма в сравнение с децата на женени родители.

 

Вероятността хора, живяли в съвместно съжителство да изневерят на съпруга си е много по-голяма.

 

И защо не? Те вече са правили секс извън брака, какво им пречи да опитат отново? И отново? Това особено се отнася за мъжете. За мъже живели с жени преди брака е 4 пъти по-вероятно да бъдат неверни на съпругите си от мъже, живели само в брак. Това води и до по-голям риск за болести предавани по полов път. 

 

 

Прелюбодейството разрушава доверието.

 

Изследванията показват, че двойки които са живели заедно преди брака, в сравнение с тези, които не са, показват по-високи нива на несигурност и по-ниска способност да избягват конфликт, по-ниско удовлетворение от брака и споделяне.

 

Някой беше установил, че липсата на истински меден месец е голяма загуба за брака. Една от целите на медения месец е да даде положителни спомени, които да крепят двамата заедно в трудни времена. За повечето двойки, съжителстващи преди брака, подобно пътуване след сватбата не е време за уникално сексуално удоволствие и откриване на партньора. Нито първите няколко дни от съвместен живот са меден месец, тъй като то не е конкретно решение, а просто се случва.

Освен това, тъй като повечето съжителстващи двойки мислят, че вече са подготвени за брака, по-трудно приемат да преминат предбрачна подготовка и съветване, макар че се нуждаят също толкова много от нея, които само излизат заедно.

 

Също, условният характер на съвместният живот отваря вратата за експлоатация, при която е лесно да си намираш извинения за поведението, да пренебрегваш истински важните неща за изграждане на трайни взаимоотношения или да не се грижиш за твоето и на твоя партньор добро в дългосрочен план. Опитът показва, че жените по-лесно биват експлоатирани от мъжете, когато става въпрос за съвместно съжителство. Когато жената забременее, двамата са изправени пред решението дали да запазят детето или дали да се оженят и да дадат на детето постоянно семейство.

 

На една карикатура едно дете казва: «Първо мама и тати живееха заедно. След това се появих аз. Сега тримата живеем заедно.»

Нестабилността в отношенията при живот на семейни начала водят и до повече родени недоносени деца в такива връзка (>14%), до 21% деца родени с ниско тегло и 23% смърност при новородените.

Бракове, които започват със съжителство са построени върху пясък. Помните ли притчата за строителите? Един строител построил къща върху пясък. Той нямал желание да плати за копаене на основи върху канара. Това е двойка, която не желае да плати цената за живот в чистота. Те правят това, което е лесно, което всички правят. Какво стана с тези хора?

 

Тази къща падна и падането й беше голямо. За християни, които живеят на семейни начала, това разрушава взаимоотношенията им с Бога, тяхното свидетелство и християнски живот.

 

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В заключение, нека кажа следното: съвместното съжителство не е добър начин да пробваш брак, защото бракът не може да бъде пробван. Нито пък то е добра подготовка за брак. съвместното съжителство е грях. То е прелюбодейство и откраднат завет. Една лоша и неуспешна имитация на брака.

 

Ние като християни имаме уникалната възможност да говорим пророчески относно тенденциите за замяна на брака с лоши имитации в съвременния свят.

 

Но, има един проблем… Когато кажем, че съвместното съжителство е грях и е неприемливо от Библейска гледна точка, ни упрекват в нетолерантност. Наричат ни легалисти и ни обвиняват в дискриминация.

 

Представи си, че живееш в блок, който е на главна и оживена улица. Отсреща има училище. И ти забраняваш на 7 годишното си дете или внуче да си играе там или дори да преминава само улицата. Общината също е изградила скочки и поставила знаци, за да накара шофьорите да намаляват скоростта.

 

Някой би ли обвинил теб, че дискриминираш детето си, като не му разрешаваш да си играе на улицата? Или някой би ли обвинил полицията, че е легалистична, като е взела мерки да ограничи скоростта?

 

Какво може да е проява на по-голяма любов от това да видиш опасността и да предупредиш тези, които се нараняват? Бог дава ясно да се разбере, че никой непокаял се грешник няма да отиде на небето. Той ще отиде в огненото езеро.

А покаяние означава не само устно изказано разкаяние, но и промяна на начина на живот на 180 градуса.

 

Да виждаш, че някой върви към пропастта и да не му кажеш не е проява на любов, а на липса на любов, на незаинтересованост за съдбата на ближния. Не може да чакаме някой друг да му каже. Светът няма да им каже това. Нито медиите, нито правителството, нито училището, нито НПО-тата за планирана бременност…

Църквата е тялото Христово. Ние знаем истината. Най-голямата проява на любов е високо да прогласяваме истината и да не спираме, дори да се опитват да ни накарат да замлъкнем.

 

Писанията казват, че ако обичаме ближния, ние трябва да сме готови да се изправим пред насмешките, отхвърлянето, омразата, преследването и дори … смъртта, за да покажем любов и да кажем на хората истината. Същевременно, ние трябва да напомняме, че бракът е тайнство, изискващо вяра, и процес, изискващ продължителна воля – нещо много повече от това да живееш заедно.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.