Нуждата да влияем

Изпитваме ли нуждата да влияем на околните? Може би никога не сме се замисляли, че такава нужна съществува. По принцип тя не е непременно нещо лошо, дори можем да погледнем на нея като дарба и ако е балансирана. може да бъде много полезна.  Стремежът на някой човвек да ни убеди във своята гледна точка може да е именно тази нужда.  Но причините може да са и други – желанието да бъде одобрен, а не отхвърлен; да се чувства компетентен и оценен; стремеж към превъзходство; желание да помогне или да ни предпази да не сгрешим.

Потребността да влияем е свързана с начина, по който Бог ни е създал, дарбите, които е положил в нас и качествата, които ни е дал. Това се отнася и за всяка друга потребност, която Бог е поставил в нашата личност.

Която и потребност да се стремим да снабдим, трябва да внимаваме това да не е за сметка на другите хора – като ги използваме или нараняваме по някакъв начин.

Дори натрапването на нашата голяма любов и желанието да бъдем близки с някого може да поражда неприятни чувства у другия човек. Затова трябва да уважаваме границите, които другите поставят. Нека да не си мислим, че това, което ние чувстваме, винаги е най-правилното.

Обикновено, хора, които имат потребността да влияят, имат доста знания по дадена тема и са надарени да убеждават. Обществото може да се възползва от тях. 

Но, ако тези хора искат на всяка цена да наложат своето мнение и да убедят този, с когото разговарят, че тяхното мнение е правилно; ако късат взаимоотношения, защото убеждението им не е прието, се появява проблем. Това говори за липса на зрялост.

Посланието зад тяхното поведение и отношението се свежда до следното: „Аз зная най-добре! Единствено моето мнение е правилно! Аз имам достатъно аргументи, за да защитя тезата си, а ти нямаш! Значи не си прав!“

Това вече е признак на гордост и такива хора трябва да напомнят на себе си, че техните способности са дар от Бога, те нищо не са направили, за да ги придобият. Добре е да не забравят, че всичко, което са, дължат на Бога и способностите, които име дал! А и те понякога може да сгрешат!

Има друга група хора, които не чувстват никаква потребност да влияят. Те имат какво да кажат; в тях има мъдрост и знания, които да споделят, но просто не чувстват нужда да го правят. Това е другата крайност, защото по този начин лишават околните от своето добро, обогатяващо влияние. Подсъзнателният им стремеж е да не се  натрапват.

Има и такива като мен, които биха споделили, ако са сигурни, че има хора, които са заинтересувани от темата и казаното ще им помогне, подкрепи или насърчи. 

Понякога съм вдъхновена да пиша на определена тема, но после си, мисля: „Дали е нужно; дали някой ще има интерес; дали ще е полезно за някого?“

Затова я оставям в архивите си до деня, в който вдъхновението ми се върне и я публикувам.

Във всеки един от нас Бог е положил някаква мъдрост и можем да бъдем полезни! Но нека го правим внимателно, тактично, без да притискаме, или грубо да настояваме мнението ни да се приеме.  Истината е, че с настояване не можем да променим никого. 

САМО БОГ МОЖЕ!