Неемия -16

Четиво с продължение…УПРАВЛЕНИЕТО НА ЦЪРКВАТАЧаст 16 СЛУЖБАТА НА ДЯКОНИТЕ… В Новия завет думата „дякон“ произлиза от гръцката дума „диаконос“, която означава „слуга“ или „министър“. Това значение отразява призванието на всички Божии служители, не само на дяконите, а и на презвитерите, пасторите и епископите, да работят, да служат, да помагат и да подкрепят Божия народ, а…

Неемия -16

Неемия -16

Четиво с продължение…
УПРАВЛЕНИЕТО НА ЦЪРКВАТА
Част 16

СЛУЖБАТА НА ДЯКОНИТЕ…

В Новия завет думата „дякон“ произлиза от гръцката дума „диаконос“, която означава „слуга“ или „министър“. Това значение отразява призванието на всички Божии служители, не само на дяконите, а и на презвитерите, пасторите и епископите, да работят, да служат, да помагат и да подкрепят Божия народ, а не да владеят над него и да го угнетяват.

Нуждата от служението на дяконите първо е възникнала в Ерусалимската църква, когато е трябвало да бъдат решени наболели проблеми с вдовиците в църквата (виж Д.А.6 глава). Лука, писателя на Деяния на Апостолите, много пестеливо споменава за ситуацията, но истината е че възникналите недоволства, ропот и кавги между нуждаещите се вдовици, е трябвало да бъдат решени бързо, мъдро, справедливо и с такт, търпение и любов. Това е изисквало много енергия и време, които биха отклонили апостолите от задълженията им, за това те е трябвало да въведат в служение дякони, които да поемат тази деликатна, но и тежка отговорност, която е изисквала въведения да се ползва с добро име, доверие всред вярващите и с водителство от Святия Дух.

Тук трябва да подчертая факта, че дяконите са били избор на вярващите от църквата:

„Тогава дванадесетте (апостоли) свикаха всичките ученици и рекоха: Не е добре ние да оставим Божието слово и да прислужваме на трапези. И тъй, братя, изберете измежду вас седем души с одобрен характер, изпълнени с Духа и с мъдрост, които да поставим на тази работа. А ние ще постоянстваме в молитвата и в служенето на словото. И това предложение се хареса на цялото множество…“ Д.А.7:2-5

Явно хората от църквата в Ерусалим са избрали правилните хора за дякони защото за тези проблеми повече не се споменава, а това ни дава основание да имаме същите критерии и цели за дяконите в нашите църкви.

Изисквания, на които трябва да отговарят дяконите са:
1. Да имат одобрен характер – т.е. да имат доказано благороден, състрадателен, добронамерен и добродетелен характер, който трябва да бъде цел на всички повярвали в Христос. Апостол Петър съветва всички нас:

„…то по самата тази причина положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие, на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие, на благочестието си братолюбие и на братолюбието си любов.“ 2Петрово 2 :5-7

2. На второ по ред място, но на първо по значение – онези които трябва да влязат в дяконско служение, трябва да са изпълнени със Святия Дух. Дяконското служение е преди всичко духовно и едва след това социално или хуманитарно. Тези, които нямат опитност със Святия Божи Дух, не развиват богоугодна духовна сетивност, а много от нуждаещите се от „трапези“ имат на първо място духовни, емоционални и психични проблеми, които са ги довели до това състояние. ; от Духът Божи за да им бъде полезен.

3. Дяконите трябва да притежават и житейска мъдрост и опитност. Уменията, сръчността и опита се придобиват в ежедневната практика и живот. Ако човек е несръчен, непрактичен и пасивен в ежедневния си живот, не може да се очаква че ще стане опитен, сръчен и мъдър само от това, че ще бъде възложено да прави неща за църквата.

Дяконите са първи помощници и сътрудници на пасторите и презвитерите в църквата, защото поемат отговорност за вършене на онези практически задачи като уреждане, подреждане, снабдяване и организиране на социални кухни. Те са тези които организират строителни, ремонтни и транспортни дейности за църквата. Те трябва за се занимават със снабдяването и на необходимите продукти и материали. Организират правилното им разпределяне и пр., дейности, които освобождават проповедниците и водачите на църквата от несвойствени отговорности, за да могат те да се съсредоточат основно върху проповядването на Евангелието. Тези отговорности на дяконите поставят много високи критерии за практически опит, житейска мъдрост и етично отношение, които те трябва да притежават. По тази причина апостол Павел подробно изброява изискванията към тези, които ще бъдат въведени в дяконско служение:

Така и дяконите трябва да бъдат сериозни, не двуезични, да не обичат много вино, да не бъдат лакоми за гнусна печалба, да държат с чиста съвест тайната на вярата. Също и те първо да се изпитват и после да стават дякони, ако се окажат непорочни. Тъй и жените им трябва да бъдат сериозни, не клеветници, самообладани, верни във всичко. Дяконите да бъдат мъже всеки на една жена и да управляват добре чадата си и домовете си. Защото тези, които са служили добре като дякони, придобиват за себе си добро положение и голямо дръзновение във вярата в Христа Исуса.“ 1Тим.3:2-13

Кои са дяконите на Стария Завет?

Следва продължение…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.