Неемия -10

Четиво с продължение…„СТЕНИТЕ“ И „ПОРТИТЕ“ НА ЦЪРКВАТА Част 10 Дали сте отбелязали от прочита и разсъжденията ни до сега, че портите и градската стена на Ерусалим са свързани помежду си така както са свързани изповедта и практиката на вяра в Църквата? Както се вижда, изповедта и практиката на вярата се явяват основна характеристика всяка църква,…

Неемия -10

Неемия -10

Четиво с продължение…
„СТЕНИТЕ“ И „ПОРТИТЕ“ НА ЦЪРКВАТА
Част 10

Дали сте отбелязали от прочита и разсъжденията ни до сега, че портите и градската стена на Ерусалим са свързани помежду си така както са свързани изповедта и практиката на вяра в Църквата?

Както се вижда, изповедта и практиката на вярата се явяват основна характеристика всяка църква, деноминация или вероизповедание.

Кажете ми каква е изповедта и каква е практиката, която има една църковна общност и аз ще ви кажа що църква е!

Има църковни общности в които „стената“ на изповед, живот и вяра са толкова „ниски“, общи и занемарени, че не представляват, преграда, защита или дори белег за принадлежност. Всеки може да бъде част от такова религиозно общество без дори да споделя религиозни убеждения. Да влезе или да излезе, да бъде и да не бъде, да изпълнява или да не изпълнява, да участва или да не участва в служението…

Такива характеристики, без ясни белези на верска идентичност имат държавните църкви. Те приобщават колкото може повече хора, без значение каква точно изповед на вяра имат или нямат, или какъв е начина на животът им.
За такива църковни общества ролята на „стена“ играе не изповедта вяра, а етническата принадлежност или държавната граница. Църковните служители са и държавни служители, следващи държавната политика и държавните интереси. Според влиянието което такава църква има в обществото, държавната власт ги използва за налагането на своите цели, стратегии и политики, което засилва политическото им влияние, но отслабва духовна им роля.

Такива взаимоотношения между църквата и държавата са наречени от православните адепти с поетичното определение „симфония“ или „съзвучие“, но по същество това е унищожаване на изповедта и практика на вярата и на богоугоден живот, както на църковния клир, така и на миряните.

Представителите на такива църкви смятат, че са единствените, които имат „законното“ правото да съществуват. Тук не говоря само за православните църкви – Гръцката, Сръбската, Българската, Руската и прочие църкви. Такива са по света някои католически, протестантски и дори евангелски църковни общества.

ФАНАТИЧНИ ОБЩЕСТВА, СЕКТИ И КУЛТОВЕ
Противоположна крайност на слелите се с държавата религиозни общества, са фанатично настроените и уединени общности, които са се обградили с непреодолими условия и са зазидали всички „врати“ за връзка със себеподобните. Без да определям до колко такива общности са свети, богоугодни и до колко изповедта им на вяра е единствено вярна (както обикновено те смятат), в крайна степен такива общества не изпълняват основната воля на Христос:
„…бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.“

Очаквайте продължение…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.